Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях.
Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян Бочев:
"Първите пиеси са излъчвани на живо, не е имало запис - записите са били с кратка продължителност, а самите записани плочи са имали минимален брой излъчвания." Слушаме записи от Златния фонд на "Баня" (Маяковски) с гласа на Георги Парцалев, "Българи от старо време" (Л. Каравелов) и "Дъждовен ден" от Мирон Иванов с Апостол Карамитев и Лео Комфорти.
"За разлика от концертите, които са могли да се излъчват от зала "България", пиеси играни на сцена е било необходимо да се адаптират за радиотеатър. Имало е специално направено за радиотеатъра Трето студио с условия за радиопиеси, които да се излъчват направо от него. Условията са били много добри, акустиката е могла да бъде променяна. За съжаление една от бомардироските разрушава студиото заедно с част от концертното Първо.
След възстановяването им, условията на трето не са били същите и радиотеатърът се мести във Второ, многофункционално и за запис на малки състави. Във Второ има възможност за разделяне със завеса и използване на две акустични среди."
Кои са първите режисьори и музикални оформители на Радиотеатъра, какво е филимилна лента, къде се е просвирвала и други технически тънкости около въвеждането на магнитофонния запис и монтаж - в звуковия файл.
Във втората част продължаваме с откъси от "Големанов", "Суматоха", "Дон Кихот" и др. Продължава разказът на Митко Василев за играта на живо, заедно с ефектите и как за една нощ се е правила цяла постановка.
И още - за различните звукови пътеки в новосъздаденото Пето студио, където също започва да се записва радиотеатър - общо до около 200 заглавия годишно! В 90-те започват да намаляват радиопиесите, заради промените в аудио-визуалния пейзаж на страната.
Снимките са от страницата на Второ студио (мерси на Косьо Райдовски) и от личния семеен архив на Мария Нанчева и Кирил Каменов:
До 11 април продължава записването за тазгодишното издание на Националната олимпиада по орнитология за ученици между пети и осми клас . Първият кръг ще се проведе на 12 април онлайн в платформата Kyoso, съобщиха организаторите от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). За участие във втория кръг, който ще се проведе на..
В продължение на 40 години празниците на изкуствата “Аполония” представят не само най-успелите български изпълнители, но и подкрепят младите и талантливи творци във всички жанрове. Музиката има особено значение за фестивала и специално място в художествената програма на созополските празници. За пръв път в света беше създаден уникален оркестър с едни..
Националното представителство на студентските съвети в Република България организира XVIII издание на Националния приз "Студент на годината" , чиято цел е да отличи най-активните учащи в българските университети, които са показали постижения във всички области на науката, изкуството и спорта. "Образованието е една голяма инвестиция в..
Режисьорът Момчил Карамитев представи две игрални новели по Сергей Комитски, озаглавени "Вариации за цигулка". Двете новели носят заглавията "Златният храм" и "100 долара". Това, което тематично ги обединява, са музиката и общочовешката тема за любовта - любовта към ближния и любовта към изкуството. Момчил Карамитев разказа и че първото му..
Ако думите са облеклото на историята, с какви думи е облечена българската история? Как можем да избягаме от клишетата от учебниците и общественото говорене, но все пак разказът ни да бъде правдив и обективен за тези, на които тепърва предстои да се запознаят с важните за народа ни моменти? Пред БНР-Радио София поетът и драматург Стефан Иванов..
Столичната община предостави 500 знамена за малките ученици и още 28 големи трибагреника за отбелязването на 3 март в 31-во Средно училище с изучаване на чужди езици и мениджмънт "Иван Вазов" в район "Слатина". По традиция гимназията отбелязва празника с тържествено издигане на българския национален флаг в двора на училището, песни и стихове.,..
Заради своята разпознаваемост на датата 3 март, заради своето утвърждаване в традицията като национален празник, би трябвало именно тя да остане Националният празник на България, каза пред Радио София историкът и журналист Андрей Захариев. "Покрай традицията хората са го утвърдили в съзнанието си като такъв. Ние, в България, много нещо..
Ясно
Разкъсана облачност