Цветята са емоция

Въображението има да гони красотата на цветята както в назоваването им, така и в разказа за тях. Лили Големинова приема това предизвикателство така, както София Тех Парк приема природата като нещо, което няма противоречие с хайтека:

Първият ѝ гост е Йоана Томова, председател на Асоциацията на флористите, която е в основата на този цветен рай:

"Асоциацията ни участва от много години във "Флора" - Бургас. Нашето софийско изложение е като бебе, прохождащо, затова решихме да го свържем с децата. Искаме любовта към цветята да се възпитава от малки. Децата бяха 90% от посетителите вчера. Паркът е отворен за всички, има пространство, въздух. 

Флористът е човек, който прави изкуство от цветя. Цветните инсталации тук са показни, ние сме хора на изкуството, а не производители и вносители. Това е вечна любов. Хората гледайки отстрани си казват колко е приятно и ароматно. Цветята си искат много поддръжка, всеки ден е борба да запазим цветето до нас. Всичко е за наша сметка, вкл. ДДС-то върху хвърлените в кофите цветя.

Този тип изложения са за възпитаване в обич и уважение към нашата професия. Първият ми досег с това изкуство бе на 6 години. Моята баба ме заведе на Женския пазар, два дена бях с нея на сергията на сестра ѝ, която гледаше рози. Тогава явно нещо се е загнездило, ароматът на розите. Сега селекцията е розите да не са ароматни, за да са трайни.

Освен на производители и вносители, има щанд на Ботаническата градина. Имаме цветя-роботи, цветя в епруветка, рисуване с бактерии, няколко инсталации на тема детска приказка. Бонсаите са изключително редки и стари. Правенето им е вид медитация. И имаме бижута от цветя - те са стабилизирани със смола и са вечни, както и козметика от цветя."

В импровизираното студио под сянката на едно дърво, влиза следващият гост, Трифон Трифонов, бонсай-майстор, който има и представяне на изкуството си между 13 и 17 ч:

"Бон Сай означава дърво на поднос или това, което расте в плиткия съд. В 1987 насадих от семе първия си бонсай, все още стои при мен. Това ми е хоби, у нас пазарът е слаб. Участвал съм в написването на стандарта за отглеждане на декоративна растителност. Бонсаят ми е дал всичко. В 2012 открих първата бонсай-градина в София. 

Бонсаите никога не стават от първия път. Вече е по-лесно. Забравете да садите бонсай от семе. Удоволствието да го видиш завършен е по-бързо. Има три начина за правенето му. От семе, през разсадник, до ямадори, от природата. Имам бонсаи, които тежат по 250 кг. Най-възрастният ми е на 120 г. Необходими са повече от година за отглеждане на бонсай за изложение. Те се работят постоянно. Завършени имам около 100, знам всеки откъде е взет, включително камъка. Технологията е елементарна: работи се по корена и по короната.

Различните стилове и нива, както и произход на бонсай, изискват максимално добри пропорции. Колкото по-добре изглежда като възрастно дърво, толкова по-добре. Той се работи постоянно. Поливат се по 2 пъти на ден, подкастря се веднъж на седмица, подхранва се на два месеца. Сега се работят т.н. арт-бонсай. Завършеният бонсай има перфектни пропорции. 

Първата група са един корен-едно стебло. Втората е един корен с много стъбла. По-трудни са за работа. Третата група са т.н. горички. При бонсая перспективата е обратна на обикновената. Върхът трябва да гледа към вас, вие му се покланяте и той на вас. С малко изразни средства да предадеш природата. Четвъртата група са изкуствено състарените. Не изхвърляйте старите си бонсаи, от тях може да направите нови."

Едита Цанева е професионален флорист и шампион на Армения по флористика и преди да започне поредния си букет, сяда за малко пред микрофона ни:

"Случайно започнах да играя с цветя. Сега вече всичко е осъзнато. Аз съм арменка, от 4 години съм в сферата на професионалната флористика. Бях една от петте, които шихме най-скъпата рокля от живи цветя, която влезе в Гинес. За състезанието в Армения направих предварително един аксесоар, а на място имахме 1 час за заданието. Бяхме 15, критериите са композиция, цвят (колористика), идея и техника. Моят бал бе най-висок в техниката и в колористиката.

Не е задължително да имаш най-скъпите цветя за да можеш да създаваш красота с ръцете си. Живите цветя са много важни, човек не може да създаде нито цвета, нито формите, линиите, ароматите. Нито една висока технология не може да създаде емоцията. Цветята са емоция. Цветята увяхват, но не забравяш усмивката на този, който ти ги е подарил. Естетическият вкус трябва да се възпитава. Букетът трябва да е хармония, като симфоничен оркестър."

Ева Александрова завършва цветната ни разходка:

"Гледаме 10 дка тубероза до Караново. Тя отговаря за 7-та чакра, творчеството, афродизиак е и има болкоуспокояващ ефект. Използва се и за сладкиш, и за чай. Също и за масаж. Маслото не се дестилира, прави се върху сандалово дърво. Маслото е по-ценно от розовото.

Предлагаме и рязан цвят. От 5 години се преориентирахме към туберозата."