"Чували сме много изпълнения на финала, включително на сър Саймън Ратъл и Берлинската филхармония, но Камджалов надмина всички", смятат от The Bruckner Journal London.
За да пресъздадат сакралното звуково пространство, заложено в творбата на Антон Брукнер, на сцената у нас ще се качат повече от 130 музиканти от Плевенската филхармония, Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов” и солистите с международна кариера Мирела Александрова - сопран, Виолета Радомирска - алт, Георги Султанов - тенор и Ивайло Джуров - бас.
Каня не само почитателите на класическата музика, а и на силното, на дълбокото, на преживяното, на мощното, мистериозното – каза пред Радио София маестро Камджалов. – След Бах и Бетовен, Брукнер е най-големият звуков архитект в музикалната история.
Той посочи, че и по-рано е работил с Плевенската филхармония и с капелата „Светослав Обретенов” и сега с трепет излиза с колегите си отново на сцената.
"Голямата меса не е изпълнявана често, защото произведението изисква задълбочен, откровен прочит", допълни Камджалов. - "Тя е на латински, но в нея става дума за много човешки неща – за любов, за прошка, за смирение, за надежда и вяра. Човек навсякъде има нужда от тези неща.
Каня хората на празник, да се подкрепим взаимно с тази музика.
Мисля, че ще представя най-зрелия Брукнер, който някога съм правил."
Следващите събития в професионалната 2020 г. са свързани с нов компактдиск по музика на Хенрик Гурецки, работата по Европейската културна столица в Риека (там маестрото е музикален директор), ще бъдат издадени още два диска, а фондацията Йордан Камджалов ще отбележи 10 години от създаването си с концерт през октомври.
Какво означава за диригента, на чието име НАСА нарече астероид преди няколко години, произведението на австрийския композитор Брукнер, чуйте в специалното интервю на маестро Камджалов в студиото на Радио София.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..