“Плъстите, които показваме са доста стари от края на XIX и началото на ХХ век, но са запазили своята пъстрота и колорит. Това са наистина много красиви плъстени нетъкани изделия, казва Илия Вълев - етнолог и ръководител на отдел “Експозиции” в Националния етнографски музей.
Той разказа за плъстарството - един древен занаят, който предшества дори тъкането. “С плъсти на практика се изработват едри тъкани, обикновено килими за постилане на пода, но и много често в домовете плъстените изделия са служели за изолиране на помещенията.
В още по-древни времена, изследователите доказват, че прабългарите са правили плъстени изделия и те са пренесли по нашите земи този занаят. Чрез плъстене са изработвали юртите.
Плъстта е сплъстена вълна от овце или от животни, които дават вълна. Технологията не е никак сложна - необходима е единствено непредена вълна (предварително вълната се изпира и се разчепква), която се постила върху основа, като обикновено това е ленена тъкан. Ако се правят шарки, първо те се слагат, а върху тях се поставя основата и се навива на руло, което се върти, докато се наплъстява.
Използва се също и топла вода и сапун, за да се сплъсти волната по-добре. Може да се използва също точилка или върлина, за да се приготвят по-големите тъкани като килими. За изработката на един килим са необходими трима-четирима души, а понякога дори и по шест-седем души, които са навивали това руло върху върлината, за да го усукват във всички посоки и да го сплъстят.
“Един от най-добрите български изследователи на плъстарството Райко Сефтерски посочва, че плъстарството идва от прабългарите. Там където е развито овцевъдството, там плъстите са развити. Посочва се, че в Копривщенския край плъстарството е най-добре развито, а най-късно изчезва като занаят във Видинския край”, обяснява той.В момента се правят опити този позабравен занаят да се възроди чрез различни майстори на плъстите, като Светлана Кампс и Мариета Недкова.
Светлана Кампс е и майсторът, пресъздал прабългарска плъстена юрта, която може да бъде видяна в изложбата. От плъст са изработвани и одеяла, а в по-ново време са правени и шалове и шапки от плъст. Въпреки това в килимите и одеялата фигурират образите на слънцето, луната, флорални мотиви с пожелание за здраве. Основните цветове, които са използвани са естествените цветове на вълната, но са оцветявани и орнаментите, като са използвани различни билки и растения за оцветяване.“Изложбата е много красива, защото виждаме изделия от XIX век, които са си запазили багрите, а и са много красиви като изработка”, казва Илия Вълев.
Изложбата ще остане до началото на март 2025 г.
Илия Вълев добави също, че през настоящата година в Националния етнографски музей ще развиват четири проекта - единият е свързан с фондохранилищата, където се съхраняват предметите на музея, другите два проекта са свързани с постоянната експозиция.
Последният проект е за временна изложба “Звездното небе - митология и наука”, която е свързана с митологията и науката астрономия и ще обхване различни български институти. За реализирането на тази изложба обаче е необходимо и допълнително финансиране, което от Националния етнографски музей търсят.
Във "Форум" продължава седмицата на Иво Инджов и Аркади Шарков. Двамата коментатори днес се спряха и разсъждаваха по темите: Здравеопазване с реформа безкрай. Бюджетът за 2025 г. Комисията по правни въпроси спря избора на Сарафов за главен прокурор В деня преди връчването на първия мандат след предсрочните парламентарни избори на 27..
“Грийнпийс“ – България обявява прием за Академия "Поколение Земя" . Инициативата е се организира за първи път и е насочена към младите хора, целта е те да получат нужната подготовка, да запознават ученици по достъпен и разбираем начин с устойчивото развитие и климатичните действия. Инициативата е част от международната дейност на..
Столичната община започва поетапно описване на сгради и вещи, а респективно и встъпване във владение на стадион "Георги Аспарухов" и спортния комплекс, съобщи в социалните мрежи кметът на район "Подуяне" Кристиян Христов . Собствеността бе безвъзмездно прехвърлена от служебното правителство преди повече от три месеца. "Започваме 2025 година с добри..
Извънредният труд на водачите в столичния автотранспорт е средно по 35 часа на месец към декември 2024 г. или общо 420 часа на година. Според закона максималният брой извънреден труд е 150 часа на година. Според данните от края на септември, има недостиг на 258 водачи. Тежките условия на труд и липсата на почивка при водачите на градския..
Снеговалежът в Община Самоков е най-обилен от 12 години насам. В момента всички пътища са почистени – и от републиканската, и от общинската мрежа. Снегът се спира да вали, но пътищата са проходими. "Не е толкова тежко, колкото в края на декември. Полагаме усилия да извозваме камари сняг, за да има видимост около кръстовища и училища –..
От 6 до 9 март в София ще състои ново издание на Фестивала "Възможното образование 2025". Фокусът тази година ще е върху човеколюбиви истории от класната стая, разказани от учители, родители или ученици. Пред Радио София Нели Керемедчиева сподели, че това ще е първото цяло издание на фестивала от 2020 г. насам. "Преди това имаше три..
Вече 8 години "Академия за местни предприемачи" подпомага хора с предприемачески идеи от различни райони в страната, които искат да стартират собствен бизнес и да допринесат и за развитието на съответния регион. "Това е акселераторска програма, в която хора с идеи или със започнал бизнес в рамките на 3 месеца се обучават да го развият..