Имах малко по-трудно детство. Израстнах в италианско католическо семейство в Ню Йорк и по-точно в Бронкс, където знаете, че има гето. Семейството ми се изнесе от града и на практика живеехме в покрайнините на Ню Йорк. А 60-те бяха години на голяма надежда в САЩ - времето на Джон Кенеди, хора летяха до Луната. Преди войната във Виетнам Америка беше и доста оптимистично място, където можеше да мечтаеш за всичко. И всяка мечта можеше да се сбъдне. И това, че на 16 хванах за първи път камерата и реших да правя филми, не беше кой знае колко необикновено. Такъв беше духът на времето. Всичко беше възможно.
Това бяха ранните години на Бийтълс, Ролинг Стоунс - музика, която ми харесва. И някакси във въздуха имаше творчески заряд, който свърши със 60-те години.
Хубавото при мен беше, че рано осъзнах с какво искам да се занимавам и че ще бъда филмов режисьор и мога да го правя. И като всички останали и аз ходих първо на училище, после в университета. Трябваше да направя този огромен скок от завършването и започването на работа и да се издържам от това, което правя.
В Ню Йорк в средата на 70-те на практика нямаше независимо кино. Ние трябваше да го измислим. Имахме, разбира се, възможността да отидем в Холивуд, да си намерим там работа и да снимаме филми, но избрахме другия път. Вдъхновявахме се от европейските режисьори, френската нова вълна. Тези филми изглеждаха така, все едно си хванал камерата със своите приятели и си започнал да снимаш. И в крайна сметка ситуацията не се е променила кой знае колко много. Да, сега има по-добри възможности да се финансират такива проекти. Но основното е, че вярваме в това, което правим и продължаваме да го отстояваме. Опитвам се да бъде искрен. Сега съм будист, но дъщеря ми е християнка. Мисля, че това е следващата стъпка към духовността. Все още развивам ума си и все още се уча. И се вълнувам винаги, когато започвам снимки.
На въпроса кои са най-интересните сюжети и истории, когато започва да снима и за какво иска да разказва най-много, Ейбъл Ферара отговори така:
В началото бяхме много философски настроени. Впоследствие станахме и много политически настроени. Просто защото войната във Виетнам започна. Наши близки загиваха някъде там. И нямаше как да не политизираме своята работа. Сега, като се замисля, филми като „Битката за Алжир“, филмите на Пазолини - ето още от тези връзки, някак си станаха една от причините да се прави такова кино.Всеки филм е политически. Ние живеем на този свят и правим филмите си. Така че просто няма как да избягаш от това. Киното е едно от най-силните оръжия за масово поразяване, макар и в позитивен смисъл.
Дали съм доволен от работата си? Доволен не е думата за филмов режисьор. Какво значи да си доволен, когато непрекъснато трябва да се справяш с проблема как точно да изразиш това, което носиш в себе си. Мистерия е да снимаш и след това да вземеш парчетата лента и да ги сглобиш в едно цяло. Понякога има моменти на удовлетворение. Но все пак човек се променя, светът и гледната му точка също.
Иначе музиката е много голямо вдъхновение за мен. Филмите до голяма степен съществуват и заради музиката. Музиката и изображенията са част от магията на киното. Почти няма такова нещо като нямо кино. Дори и тогава един човек сяда на едно пиано в кино салона и свири, докато филмът тече. Така че музиката винаги върви ръка за ръка с киното. И чрез нея аз се опитвам да намеря своя начин и своя път да се справя с това как да помиря музиката и изображението, така че като гледаш филма той да те докосне, да те грабне, да ти е яко. Всичко това на практика е необяснимо как се случва.
И в крайна сметка тази магия на киното, за която не ти стига цял живот да я разгадаеш, се свежда до един универсален език, на който всички ние общуваме. И когато един филм е направен добре, той е въздействащ и достига до всеки, също като музиката.
Гьоте институт представя черно-бяло нямо кино с поредица от специални прожекции и съвременни музикални импровизации на живо. На 25-ти януари в Дома на киното, от 17.00 часа, ще бъде показан класическият ням филм на Ф. В. Мурнау от 1924 г., "Последният човек“. Пред Радио София Елизабета Зайкова от Гьоте институт обясни, че това е един..
Временната експозиция „Българските плъсти – послание от древността“ събира в залите на Националния етнографски музей част от най-ценните образци на българските плъстени изделия, съхранявани в колекциите на три музея: Регионален етнографски музей - Пловдив, Дирекция на музеите – Копривщица и Националния етнографски музей - БАН. “Плъстите, които..
След "Спомнена София“ (2021), "Бленувана София“ (2022) и "Незабравена София“ (2023), философът и журналист Тони Николов представя и четвъртата си книга от тази поредица "Потулена София", с историите на хора, със заличени съдби. В нея той посвещава 20 разказа за хора, чийто дом е била София. Мисията на Тони Николов е да съхрани духа на столицата чрез..
Кметът на "Панчарево" обяви официалното класиране на трите проекта за района, които спечелиха и ще бъдат реализирани по програмата “Граждански бюджет на София - София избира”. Проектите са на обща стойност 200 000 лева. Хората в района са проявили най-голяма активност при определяне на водещите проекти. “Наистина нашият район се открои като..
Над 200 хиляди български граждани от ромски произход посрещат ромската Нова година. Празникът се нарича Васильовден или Банго Васил и се празнува от повечето ромски общности в България. По традиция празненствата преминават в три дни - започнаха още в неделя вечерта, продължават в понеделник, а днес, 14 януари, е кулминацията им. Банго Васил, Банго..
През днешния ден от север облачността ще се разкъсва и намалява, в Северна България до предимно слънчево. По-значителна ще се задържи над Югоизточна България и Родопите, където на отделни места ще превалява слаб сняг, а дъжд в крайните югоизточни райони, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология. Ще духа слаб до умерен вятър от..
От тази седмица предаването "Форум" се завръща към стандартния си формат и до петък водещият Лъчезар Христов ще разговаря всяка вечер със седмичните си коментатори. Гости тази седмица са доц. Иво Инджов, политолог експерт по политически комуникации и Аркади Шарков, макроикономист и експерт в сферата на икономиката на здравеопазването, данъчна..