Любопитна изложба в Народното събрание в София проследява живота и делото на Екзарх Стефан I Български – космополитна личност, останала в историята като радетел на отдалечеността насвещениците от политическия живот, както и с ролята си в спасяването на българските евреи по време на Втората световна война, за което е удостоен със званието "Праведник на света". Това е последният предстоятел на българската Екзархия – формата, под която съществува Българската православна църква след постигане на църковна независимост в рамките на Османската империя през 1870 година, до 1953 г. Екзарх Стефан ръководи духовенството четири години – от 1945 до 1948 г., след което е свален от комунистическата власт и интерниран в карловското село Баня, където живее до смъртта си през 1957 година.
Светското име на екзарх Стефан I Български (1878–1957 г.) е Стоян Попгеоргиев Шоков. Той е роден родопското село Широка лъка, следва в Киевската духовна академия, преподава в Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски". В България архимандрит Стефан развива активна обществено-църковна дейност и израства в църковната йерархия. През 1921 г. е хиротонисан за Маркианополски епископ, а година по-късно е избран и за Софийски митрополит.
По време на Втората световна война, въпреки че е близък до Двореца и правителството, екзарх Стефан I не споделя про-германската ориентация на властта и е убеден миротворец. Пише и изнася стотици проповеди, беседи и статии, публикувани в различни български и чуждестранни издания. Той е един от изявените защитници на българските евреи, като отказва да приеме опитите за техните гонения и лишаване от права.
В своя проповед в храма "Света Неделя" от 24 май 1943 г., екзарх Стефан обявява: "Всеки, който посегне на български евреин, анатема ще провъзглася от този амвон". Още същия ден пише писмо и до Цар Борис Трети, в което напомня – "Не преследвай, ако не искаш да бъдеш преследван. С каквато мярка въздаваш, с такава ще ти се въздаде. Помни, Борисе, Бог следи делата ти от небето". И допълва, че решението на правителството за Закона за защита на нацията, противоречи на законите и принципите на Светата православна църква.
За всички тези важни моменти от личната историята на екзарх Стефан I Български напомня изложбата "Екзархът – Спасител и спасените деца". За първи път тя беше представена в родното място на духовника – родопското село Широка лъка, а сега, до 11 март, може да бъде видяна в сградата на българския парламент със съдействието на народния представител от област Смолян, д-р Красимир Събев.
Точно преди 100 години, на 12 септември 1924г. започва освещаването на храм-паметника "Св. Александър Невски" , построен "в знак на признателност към руския народ за Освобождението на България от османско иго през 1878 г.", по идея на българския..
В съзнанието на българите, които пазят и почитат паметта на предците си, датата 6 септември е символ на обединението на изстрадалия ни народ, съхранил вярата и идентичността си през петвековния османски гнет. След Освобождението в края на..
Изложбата "Пафтите – вселена от знаци" на Регионалния исторически музей в Русе гостува на Бургас до края на октомври. В експозицията в Етнографския музей на ул. "Славянска" 69, могат да бъдат видени над тридесет образци на ювелирното изкуство...