Любопитна изложба в Народното събрание в София проследява живота и делото на Екзарх Стефан I Български – космополитна личност, останала в историята като радетел на отдалечеността насвещениците от политическия живот, както и с ролята си в спасяването на българските евреи по време на Втората световна война, за което е удостоен със званието "Праведник на света". Това е последният предстоятел на българската Екзархия – формата, под която съществува Българската православна църква след постигане на църковна независимост в рамките на Османската империя през 1870 година, до 1953 г. Екзарх Стефан ръководи духовенството четири години – от 1945 до 1948 г., след което е свален от комунистическата власт и интерниран в карловското село Баня, където живее до смъртта си през 1957 година.
Светското име на екзарх Стефан I Български (1878–1957 г.) е Стоян Попгеоргиев Шоков. Той е роден родопското село Широка лъка, следва в Киевската духовна академия, преподава в Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски". В България архимандрит Стефан развива активна обществено-църковна дейност и израства в църковната йерархия. През 1921 г. е хиротонисан за Маркианополски епископ, а година по-късно е избран и за Софийски митрополит.
По време на Втората световна война, въпреки че е близък до Двореца и правителството, екзарх Стефан I не споделя про-германската ориентация на властта и е убеден миротворец. Пише и изнася стотици проповеди, беседи и статии, публикувани в различни български и чуждестранни издания. Той е един от изявените защитници на българските евреи, като отказва да приеме опитите за техните гонения и лишаване от права.
В своя проповед в храма "Света Неделя" от 24 май 1943 г., екзарх Стефан обявява: "Всеки, който посегне на български евреин, анатема ще провъзглася от този амвон". Още същия ден пише писмо и до Цар Борис Трети, в което напомня – "Не преследвай, ако не искаш да бъдеш преследван. С каквато мярка въздаваш, с такава ще ти се въздаде. Помни, Борисе, Бог следи делата ти от небето". И допълва, че решението на правителството за Закона за защита на нацията, противоречи на законите и принципите на Светата православна църква.
За всички тези важни моменти от личната историята на екзарх Стефан I Български напомня изложбата "Екзархът – Спасител и спасените деца". За първи път тя беше представена в родното място на духовника – родопското село Широка лъка, а сега, до 11 март, може да бъде видяна в сградата на българския парламент със съдействието на народния представител от област Смолян, д-р Красимир Събев.
Навършиха се 21 години от атаката с камион-бомба на база "Индия" в град Кербала, при която загинаха 5-ма военни от първия български контингент в Ирак. Приключи българското военно участие в Ирак В Карлово военни от 61-ва механизирана бригада..
На 16 ноември 1878 г. е роден Михайло Парашчук – украинският скулптор, създал архитектурни елементи от украсата на някои от най-импозантните сгради в българската столица. Пътят му тръгва от село Варваринци (тогава в пределите на Австро-Унгарската..
На днешния 6 ноември отбелязваме 104 години от анексирането на Западните покрайнини през 1920 г., по силата на Ньойския мирен договор от 1919 г., поставил края на Първата световна война. Западните покрайнини – колкото близо, толкова и далеч от..
Верка Сидерова, златният глас на Добруджа и България, навършва 99 години. Певицата, чието изпълнение на „Лале ли си, зюмбюл ли си“ остава ненадминато и..