Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Фотодокументална изложба припомня личността и делото на Екзарх Стефан I Български

7
Паметникът на Екзарх Стефан I в Широка лъка
Снимка: БГНЕС

Любопитна изложба в Народното събрание в София проследява живота и делото на Екзарх Стефан I Български – космополитна личност, останала в историята като радетел на отдалечеността насвещениците от политическия живот, както и с ролята си в спасяването на българските евреи по време на Втората световна война, за което е удостоен със званието "Праведник на света". Това е последният предстоятел на българската Екзархия – формата, под която съществува Българската православна църква след постигане на църковна независимост в рамките на Османската империя през 1870 година, до 1953 г. Екзарх Стефан ръководи духовенството четири години – от 1945 до 1948 г., след което е свален от комунистическата власт и интерниран в карловското село Баня, където живее до смъртта си през 1957 година.

Родната къща на Екзарх Стефан I в Широка лъка

Светското име на екзарх Стефан I Български (1878–1957 г.) е Стоян Попгеоргиев Шоков. Той е роден родопското село Широка лъка, следва в Киевската духовна академия, преподава в Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски". В България архимандрит Стефан развива активна обществено-църковна дейност и израства в църковната йерархия. През 1921 г. е хиротонисан за Маркианополски епископ, а година по-късно е избран и за Софийски митрополит.

По време на Втората световна война, въпреки че е близък до Двореца и правителството, екзарх Стефан I не споделя про-германската ориентация на властта и е убеден миротворец. Пише и изнася стотици проповеди, беседи и статии, публикувани в различни български и чуждестранни издания. Той е един от изявените защитници на българските евреи, като отказва да приеме опитите за техните гонения и лишаване от права.

Екзарх Стефан и цар Борис ІІІ, 1942 г.

В своя проповед в храма "Света Неделя" от 24 май 1943 г., екзарх Стефан обявява: "Всеки, който посегне на български евреин, анатема ще провъзглася от този амвон". Още същия ден пише писмо и до Цар Борис Трети, в което напомня – "Не преследвай, ако не искаш да бъдеш преследван. С каквато мярка въздаваш, с такава ще ти се въздаде. Помни, Борисе, Бог следи делата ти от небето". И допълва, че решението на правителството за Закона за защита на нацията, противоречи на законите и принципите на Светата православна църква.

За всички тези важни моменти от личната историята на екзарх Стефан I Български напомня изложбата "Екзархът – Спасител и спасените деца". За първи път тя беше представена в родното място на духовника – родопското село Широка лъка, а сега, до 11 март, може да бъде видяна в сградата на българския парламент със съдействието на народния представител от област Смолян, д-р Красимир Събев.

Красимир Събев

"Има какво да се види, какво да научим за неща, които са се случили в България. И трябва да се гордеем наистина, че българите следваме една история, която ще продължи и занапред. Така че това е началото на една такава инициатива, съвместно с читалище "Широка лъка", което носи името на екзарх Стефан, и Министерство на културата" – посочи Красимир Събев пред Радио България и допълни, че множество сведения за живота и делото на екзарх Стефан I могат да бъдат намерени в читалището на Широка лъка, където се съхраняват запазени близо 600 страници, посветени на него.

"Много епизоди могат да бъдат цитирани, за да бъдат илюстрирани неговите наистина хуманистични възгледи и по-специално чувствата му към евреите" – посочи писателят Леа Коен, която бе сред поканените на откриването на изложбата.

Леа Коен

"Тази изложба е много малка за огромната личност на екзарх Стефан I –един голям български интелектуалец, който не се побира само в църковността – припомни Леа Коен и акцентира на един аспект: – Още през 1940 година, през септември, когато е внесен Законопроектът за защита на нацията, той мобилизира Синода и изпращат първото протестно писмо в Народното събрание срещу този закон. Неговите възгледи и политика са били изключително последователни."

Освен пана с информация за делото на духовника, изложбата включва и картини, рисувани от българската еврейка Ривка Узиел:

Ривка Узиел

"Аз съм родена 1938 година, по време на войната бях дете. И тогава, когато беше най-тежко, този екзарх каза: "Аз евреите не ги давам!". България беше единствената страна, чиито евреи не отидоха в лагери – това ние не може да забравим никога! Ние много благодарим на българския народ. Като казваме в Израел, че сме от България, чуваме – "тези са специални хора, те обичат и знаят как да бъдат приятели" –  не скрива емоцията си родената в Ямбол художничка Ривка Узиел. Днес тя живее в израелския град Реховот, където създава картини, пъстри като живота, в които вгражда черен пясък от Българското Черноморие:

"Ние бяхме в Поморие през войната, спомних си, че има черен пясък. Отидох, търсих, намерих го и на всяка моя работа има от този пясък, който напомня, че аз съм в България. Това е моето място в сърцето."



Снимки: БТА, БГНЕС, parliament.bg, Facebook /Държавен архив - Смолян
Видео: Йоан Колев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Църковен календар - 25 февруари 2025 г.

На 25 февруари православната църква чества свети Тарасий, архиепископ Константинополски. Свети Тарасий, патриарх Константинополски , произхождал от знатно семейство, роден и израснал в Константинопол, където получил добро образование...

публикувано на 25.02.25 в 06:00
Снимка: Храм „Свети Цар Борис“, Варна

Църковен календар - 24 февруари 2025 г.

На 24 февруари Православната църква чества Първо и второ намиране честната глава на св. Йоан Кръстител. След като по желание на Иродиада св. Йоан Кръстител бил убит, Йоана, жена на Иродовия управител Хуза тайно взела светата глава и..

публикувано на 24.02.25 в 06:00
Св. Поликарп. Стенопис от манастира Грачаница

Църковен календар - 23 февруари 2025 г.

На 23 февруари отбелязваме паметта на св. свещеномъченик Поликарп, епископ Смирненски и на преподобни Александър, първоначалник на обителта на незаспиващите.  Свети Поликарп, епископ на Смирна , е роден към 70 г. сл. Хр. и е от..

публикувано на 23.02.25 в 06:00