На 30 март 2004 година излиза първият брой на български вестник във Великобритания "БГ Бен". Началото е скромно – осем страници формат А4 и една голяма мечта – да се превърне в обединител на българите на Острова. Днес, 20 години по-късно, изданието вече има 32 цветни страници, 6 хиляди бройки тираж и е един от малкото български вестници по света, които стигат до своите читатели на хартиен носител.
"За този период се превърнахме в най-голямото, а впоследствие и единствено печатно българско издание в Обединеното Кралство" – казва с гордост екипът на медията. Вестникът е безплатен за аудиторията, финансира се основно от реклами, а 1/3 от средствата са лични финанси на редакционния екип.
Първите рекламодатели в БГ Бен са Северино Кожухаров и Нежди Халил, водени от убеждението, че, рекламирайки на страниците на българския вестник, всъщност защитават една българска кауза. След време, за да го опазят и да продължат мисията му да информира за всичко важно сънародниците ни в Обединеното Кралство на български език, те стават собственици и поемат работата по създаване и дистрибуция на вестника. До тях застават още двама ентусиасти – Цветомир Иванов и Ивелин Митев, който отговаря за маркетинга и рекламата. В момента главен редактор е Антония Попова, която допринася за облика му от Пловдив.
"Убедени сме, че като правиш нещо добро, то ще доведе до още по-голямо добро. Затова не спестяваме безвъзмезден труд и усилия" – споделят те на страниците на юбилейното списание "БГ Бен", което ще бъде официално представено в София на 19 декември. В него са поместени интервюта с някои от приятелите на вестника във времето, сред които Райна Манджукова, ръководител на Изпълнителната агенция за българите в чужбина, Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, икономистите Николай Василев, проф. Боян Дуранкев, Светозар Гледачев, Димитрина Ангелова – директор на БНУ "Боянъ Мага", историкът проф. Пламен Павлов, актьорът Владислав Карамфилов и мн. др. Научаваме историята на българката Мария Димитрова, която пътува час и половина, за да си вземе всеки нов брой на изданието. "Това е 20-годишен труд, който гради мостове между два свята, за да събира хората и да утолява жаждата ни за нашите родови корени"– споделя психологът Мирена Василева.
"Не е лесно, много е трудно да оцеляваме през тези 20 години, защото като цяло вестникът се издържа от реклама и и всъщност ние дотираме. Идейно той в началото бе бизнес проект, който се промени в съвсем друго – в един идеал, място, където може да споделите онова, което ви тревожи или имате нужда. Един от примерите е Мария, която пътува два часа, за да види вестника. Скоро говорих с друга жена в българското посолство, която в началото на нейния емигрантски живот е чакала в четвъртък да получи вестника, който и е помогнал да напусне работната ситуацията, в която е била.Чрез рекламата във вестника е успяла и това е променило нейния живот и е успяла да оцелее в Англия, да намери работа, да направи крачката от по-малкия град в Англия до Лондон. Всяка една такава историяни дава самочувствието да вървим напред. Да, разпространението е трудно. Вестникът е безплатен – държим на това нещо! Няма как да поискаме от хората пари. Разпространяваме го по български бизнеси, български магазини, на места, където се събират сънародници – посолството, на събития. Това е част от усилията ни да поддържаме колектива или обществото живо – казва Северино Кожухаров и дава пример с колегите си, с които имат сходни бизнеси: – Ние сме конкуренция извън вестника, но тук работим в екип и това е пример за диалог, който може да се води и в българското общество, т.е. вестникът е един обединител."
Вестникът стига до българите не само в Лондон, но също в Бирмингам, Кент, Бристъл, Манчестър, Уотфорд и Стокпорт … къде още?
"Където можем и където някой го поръча. Изпращаме по пощата, за да могат хората да го получат на хартия. Други пък четат дигиталния му вариант, като през фейсбук и през уеб страницата ние се опитваме да бъде достъпен до всеки навсякъде. Стъпка по стъпка през следващата година ще имаме подновен уебсайт, който ще може да е конкурентен в новия дигитален свят" – обясни пред Радио България Северино Кожухаров, който беше специален гост в предаването ни "България днес".
"Това е може би събитието на годината, което обединява хората, нас като имигранти да помагаме за нещо, което ще остане много напред. Там наистина знам, че българска държава помага за изграждането на едно бижу, което очакваме, Дай Боже, да бъде готово в края на февруари месец – на 23- ти, ако не се лъжа.Трябват много усилия от много хора, много препятствия, но нещата вървят и ще се поздравим с уникално място, в което ще можем да споделяме радости и тъга."
Активното участие на вестника в живота на българската общност в Обединеното Кралство беше оценено високо от Изпълнителната дирекция за българите в чужбина, която подкрепи издаването на юбилейното списание на "БГ Бен", а изпълнителният директор Райна Манджукова връчи чрез Северино Кожухаров почетен плакет на българския вестник "БГ БЕН".
"Българите в чужбина сме сантиментални, живеем в миналото и имаме огромна нужда от духовна храна. Ние сме като някакви хъшове, българи от старо време, които пазим тези български букви и затова вестникът все още излиза на хартия, хората имат нужда" – сподели пред Радио България г-н Кожухаров.
Чуйте и продължението на разговора със Северино Кожухаров – за българските събития в Лондон пред 2024-а, за сблъсъка с реалността в България и желанието държава, църква и семейство да работят съвместно за намаляване на агресията сред младите хора.
Сънародничката ни Доли Михайловска, която живее в Бразилия, открива днес самостоятелна изложба в Сао Пауло, предаде БТА. Експозицията, кръстена "Между редици и интервали. Фрагменти от самите нас" ще бъде официално открита между 15:00 и 19:00 ч. в..
Две възпитанички на Българското училище “Св. св. Кирил и Методий” в Йордания представиха страната ни на събитие в своето училище “Хади ал Мухаммади” в Аман. На снимката, публикувана на фейсбук страницата на българското училище, се вижда, че..
Почти месец след провелите се на 27 октомври предсрочни парламентарни избори, 51-ото Народно събрание все още не може да започне работа, защото народните представители не могат да изберат пръв сред равни. Политическата безпътица в България се допълва..