Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец.

Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите Игнажден слага началото на големия празничен цикъл, свързан с Коледа и Нова година и тяхното честване.

Най-характерен за този ден е обичаят "полазване", породил и някои от названията на празника – Поляз, Полазовден. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде следващата година.

Прекрачилият пръв прага на дома, се нарича полазник или полезник. Ако се случи това да е добър човек, късметлия или имотен, то семейството в дома ще има добра година, здрава и плодородна.

Полазникът може да е човек, но може и да е животно – напомня ни Мария Боянова от Националния етнографски музей:

"Много често са въвеждали в къщата домашно животно, например вола, който е много благо и обичано от българите създание – благодарение на него предците ни са орали и са си осигурявали прехраната в миналото. А ако полазникът е човек, то той често е бил канен още от предната вечер, защото никой не иска нежелан полазник да му дойде в дома. Ако случайно дойде пък нежелан полазник, често са го прогонвали с ругатни и затова никой не смеел на Игнажден да си излезе от дома и да ходи на гости. 

• Първият гост на Игнажден благославя дома ни

Когато е канен в някой дом, полазникът винаги носи по нещо със себе си за къщата – не трябва да е с празни ръце, може да внесе дори шепа трески (или слама), които полага пред огнището. След това разравя жаравата с ръжен и нарича: "колкото искрици в огнището, толкова теленца, пиленца, шилета на двора…", т.е. да се множи добитъкът. След това стопанката на къщата минава през всички помещения с едно сито и на практика засява символично семена, за да растат съответно и посевите и пшеницата. 

Виждаме, че всичко се обхваща със символиката на полазника – и късметът, и здравето в дома, и множенето на животните, и растежът на посевите. Спазвали са тези закони, за да се поддържа порядъкът и да не се стигне до хаос."

• Смисълът на Игнажден е да следваме чистотата на детското сърце

Игнажден е много близо като дата със зимното слънцестоене и в стари времена, още преди разпространението на християнството, европейските народи са празнували именно зимното слънцестоене и раждането на Слънцето в края на месец декември, пояснява изследователката на българските традиции. 

Празникът е част от периода на пости, който започва на 15 декември и приключва на Бъдни вечер (24 декември). В това време хората са приготвяли основно варива – жито, боб, леща, но също ошав, тиквеник – тези ястия са присъствали както на трапезата на Игнажден, така и на Бъдни вечер.

На Игнажден е една от трите празнични вечери, при които трапезата се прекадява с тамян и въглен (другите са на Бъдни вечер и Йордановден). В Западна България за Игнажден се правят специални обредни хлебове, приготвят се кравайчета за децата. В Софийско първият игнажденски кравай се пази за Бъдни вечер."Като цяло ролята на хляба е да измоли плодородие, обикновено върху обредните хлябове се изобразява поминъкът на хората, поставя се кръстен знак, който освен свързан с християнството, е символ и на слънцето" – казва Мария Боянова:

"Краваят за Игнажден е хляб, който се прави в кръг, който е много стар слънчев символ, тъй като хлябът е свързан и с култа към Слънцето. В периода на постите, в който попада Игнажден, се меси безквасен хляб, защото за кваса се казва, че е жив и съответно не можем да го консумираме през постите. 

Прекадяването на храната е акт на пречистване на трапезата. Правело се е върху палешник – това е върхът на ралото, онази метална част, която влиза в земята, за да обърне почвата. Върху палешника се поставят въглени от огнището, тамян, восък. Минава се през всички помещения, така че да се опушат и по този начин да се пречистят. А всичко се прави три пъти, за да се извика новото начало и да се започне на чисто за Новата година."

• На Игнажден коледарските групи започват подготовката си за Рождество

В съвременната градска среда липсва огнище, а хората често не знаят какво е палешник, затова е трудно да се направи ритуала по повелята на старите традиции. "Но пък в днешно време паленето на свещ е нещо, което символично повтаря идеята за прекадяване на трапезата"– казва Мария Боянова и не скрива, че наблюдава връщане на интереса на по-младите към старите български традиции. "Всяка година на Коледните ни работилници идват майки, които се допитват съвсем конкретно, например за украсата, която да поставят на хлябовете", споделя събеседничката ни и продължава:

"Има хора в днешно време, които енергийно пречистват дома си с разни ароматни свещи, димящи пръчици и така се създава едно омешване на всякакви вярвания и влияния. Но това са естествените процеси, традициите се трансформират с времето и идват нововъведения. Сега Коледната елха е нещо традиционно, но някога тя също е била нововъведение и на практика в средата на миналия век е изместила бъдника в българския дом."

Вижте също:

• Добър час, добра среща, добра година

Снимки: Анелия Милушева, stornik.bg, tvshumen.bg, архив