Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Раздвижване в българската икономика, но неравномерно в различните области

Продължава отрицателният естествен прираст на населението, туризмът и услугите създават благосъстоянието на столицата и курортните градове – показва анализ на Института за пазарна икономика

Снимка: ИПИ

Има раздвижване в икономиката във всяка една област на България, преодолени са последиците от ковид кризата, туризмът се е възстановил изцяло, което е видно в морските области и в балнеоложките ни курорти – това е изводът, който се налага от данните в последния анализ на Института за пазарна икономика – "Регионалните профили. Показатели за развитие 2024". На базата на 75 показателя се измерват икономическото и социалното състояние на всички 28 области в България.

Водещ икономически сектор в страната са услугите, като в София те заемат дял от 80% от бизнеса. След тях се нарежда секторът на информационните технологии. В област Кърджали ( Южна България) и в столицата средната продължителност на живота е най-висока – 75,4 години. На другия край на везната е област Видин (Северозападна България), където тя е малко над 69 години. Средната пенсия също е най-висока в София - 1040 лв. (521 евро), докато в Кърджали тя е едва 656 лв. (329 евро), което показва големите неравенства в различните региони на страната ни.

Според ежегодната икономическа съпоставка на регионите най-високи данъци се плащат в областите Варна, Бургас, София, Русе и Велико Търново, а Монтана е общината с най-ниски местни данъци. За първи път от обаче намалява делът, с който столицата допринася за  БВП на страната ни – от 43% за миналата година, сега той е 41 на сто. Икономистите обясняват това с по-високите цени за енергия, които плаща бизнесът.  Силистра и Добрич остават областите с най-нисък растеж и това допълнително задълбочава различията в доходите и качеството на живот в съпоставяните области – посочват авторите на доклада.

Новините вече са по-добри, но това не се отнася по равно за регионите – посочи пред Радио България Зорница Славова, старши експерт в ИПИ.

Зорница Славова

"Виждаме растеж и в по-бързо развиващите се гардове, като Стара Загора, Пловдив, Варна, докато на другия полюс са Видин, Силистра, Монтана, Добрич, в които много по-бавно растат доходите, включително и стандартът на живот за хората. Пазарът на труда и там явно е в своя пик, но това се отразява икономически в по-малка степен заради застаряващо население. Не е висок делът на хората в трудоспособна възраст, няма и много инвестиции. В подем са инвестициите в София област, която се явява като индустриалната периферия на столицата. София област е с най-висок ръст на брутния вътрешен продукт на човек от населението и има водеща роля при произведената продукция на нает в индустрията. Морските ни градове Варна и Бургас се развиват най-вече благодарение на туризма. Там има и доста хора с висше образование, това определя високата икономическа активност и съответно развит пазар на труда. Но най-ярък си остава приносът на заетостта в туризма."

Областите увеличават населението си, въпреки отрицателния естествен прираст.

През настоящата година всяка една от областите е увеличила своето население, т.е. има положителен механичен прираст, което е отчетено като положителна тенденция в доклада на ИПИ, който излиза вече 13 години. Наблюдава се привличане на българи от чужбина и дори чужденци, но в същия момент естественият прираст навсякъде е отрицателен. София привлича хора от цялата страна заради по-добрия пазар на труда и двойно по-високите заплати, над средните за страната. Кърджали и столицата са областите с най-голям механичен прираст на населението, като в Южната област има завръщане на мигранти от Турция - се посочва още в доклада на ИПИ.

"Раждат се по-малко деца, отколкото хора умират – намаляването на населението е проблем. В не дотам развитите икономики трудовият капитал е най-важният за инвестициите. Ние виждаме тук нарастване на инвестициите, дори в София безработицата е съвсем малка, тя е дотолкова, колкото хората си сменят местоработата, но остават проблемите със структурната безработица. Образованието също е част от регионалните профили – то има ключова роля в някои райони и оказва силно негативно влияние върху инвестициите и бизнеса. Висшистите не винаги е задължително да ги има, защото те по-скоро са свързани с високотехнологичните производства, а всъщност индустрията е тази, която в по-малките области играе водеща роля – например Враца, Ст. Загора, Пазарджик. Но там има и население с доста ниска степен на образование. Тук отчитаме и висок дял на слабите оценки от външното оценяване на учениците по български език и математика, а няма как да не отчетем и голямото несъответствие между професионалното образование и профила на местните икономики.


Пример е увеличаването на академичния прием в специалности, свързани с IT сектора. Да, но той е развит само в София, Варна, Пловдив. И например, тези специалисти от област Смолян трябва да си намерят работа в друга област, ако искат да се развиват по специалността. И още нещо – индустрията около Пловдив и минната индустрия в Средногорието дават благосъстояние на целите общини. Там заплатите са по-добри, разкриват се повече работни места, а и на тези места има повече инвестиции. Индустрията като цяло дърпа икономика на общините напред, а това е двигател и за икономиката на цели области."

Коз за страната все още са ниските данъци – корпоративен и подоходен. Мантрата за евтина работна ръка обаче вече не работи при привличането на инвеститори, затова остава въпросът, какво да правим с наличния човешки капитал:

"В България първо, не се залага на квалификация и преквалификация. И второ, новите данни на Евростат показват, че в страната ни ученето през целия живот е най-ниското в целия ЕС – 1.4 % от хората са преминали някакъв курс за обучение, за сравнение в северните държави той е около 30%. Без квалификация и преквалификация и предвид структурната безработица в страната ни, ще ни е трудно да привличаме инвестиции."

Продължава да е голяма групата на икономически неактивните и обезкуражени българи, а точно за тях трябва да се направят курсове за преквалификация и консултации за професионално ориентиране, но това не се прави, въпреки написаните няколко стратегии в тази насока – казва в заключение Зорница Славова.


Снимки: Институт за пазарна икономика, БГНЕС, Pixabay

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Министърът на икономиката Петко Николов в „Ел Би Булгарикум“

Държавната млечна компания модернизира завода си във Видин

Πpeз ceптeмвpи зaпoчвa мoдepнизaция нa пpoизвoдcтвeнaтa бaзa нa дъpжaвнaтa ĸoмпaния зa млeчни пpoдyĸти "Eл Би Бyлгapиĸyм" във Bидин. Пъpвoнaчaлнo пpeдcтoи дa бъдaт peмoнтиpaни xлaдилнитe пoмeщeния в cĸлaдoвeтe и дa бъдaт пpeacфaлтиpaни aлeитe,..

публикувано на 15.09.24 в 09:20

Министър предлага държавните служители да бъдат кредитирани от ББР

Министърът на иновациите и растежа Росен Карадимов не се е отказал от идеята държавната Банка за развитие (ББР) да отпуска преференциални кредити за работещите в публичния сектор. В интервю за БНТ той поясни, че идеята му е била неправилно..

публикувано на 14.09.24 в 13:49

Българска компания за протеинови барчета разширява дейността си

Българската компания за протеинови барчета Healthy Bars планира да изгради нова фабрика в столичния район "Връбница". Регионалната инспекция за околна среда и води вече е уведомена за намерението, а от компанията обявиха, че с разширяването на..

публикувано на 14.09.24 в 08:10