Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Раздвижване в българската икономика, но неравномерно в различните области

Продължава отрицателният естествен прираст на населението, туризмът и услугите създават благосъстоянието на столицата и курортните градове – показва анализ на Института за пазарна икономика

Снимка: ИПИ

Има раздвижване в икономиката във всяка една област на България, преодолени са последиците от ковид кризата, туризмът се е възстановил изцяло, което е видно в морските области и в балнеоложките ни курорти – това е изводът, който се налага от данните в последния анализ на Института за пазарна икономика – "Регионалните профили. Показатели за развитие 2024". На базата на 75 показателя се измерват икономическото и социалното състояние на всички 28 области в България.

Водещ икономически сектор в страната са услугите, като в София те заемат дял от 80% от бизнеса. След тях се нарежда секторът на информационните технологии. В област Кърджали ( Южна България) и в столицата средната продължителност на живота е най-висока – 75,4 години. На другия край на везната е област Видин (Северозападна България), където тя е малко над 69 години. Средната пенсия също е най-висока в София - 1040 лв. (521 евро), докато в Кърджали тя е едва 656 лв. (329 евро), което показва големите неравенства в различните региони на страната ни.

Според ежегодната икономическа съпоставка на регионите най-високи данъци се плащат в областите Варна, Бургас, София, Русе и Велико Търново, а Монтана е общината с най-ниски местни данъци. За първи път от обаче намалява делът, с който столицата допринася за  БВП на страната ни – от 43% за миналата година, сега той е 41 на сто. Икономистите обясняват това с по-високите цени за енергия, които плаща бизнесът.  Силистра и Добрич остават областите с най-нисък растеж и това допълнително задълбочава различията в доходите и качеството на живот в съпоставяните области – посочват авторите на доклада.

Новините вече са по-добри, но това не се отнася по равно за регионите – посочи пред Радио България Зорница Славова, старши експерт в ИПИ.

Зорница Славова

"Виждаме растеж и в по-бързо развиващите се гардове, като Стара Загора, Пловдив, Варна, докато на другия полюс са Видин, Силистра, Монтана, Добрич, в които много по-бавно растат доходите, включително и стандартът на живот за хората. Пазарът на труда и там явно е в своя пик, но това се отразява икономически в по-малка степен заради застаряващо население. Не е висок делът на хората в трудоспособна възраст, няма и много инвестиции. В подем са инвестициите в София област, която се явява като индустриалната периферия на столицата. София област е с най-висок ръст на брутния вътрешен продукт на човек от населението и има водеща роля при произведената продукция на нает в индустрията. Морските ни градове Варна и Бургас се развиват най-вече благодарение на туризма. Там има и доста хора с висше образование, това определя високата икономическа активност и съответно развит пазар на труда. Но най-ярък си остава приносът на заетостта в туризма."

Областите увеличават населението си, въпреки отрицателния естествен прираст.

През настоящата година всяка една от областите е увеличила своето население, т.е. има положителен механичен прираст, което е отчетено като положителна тенденция в доклада на ИПИ, който излиза вече 13 години. Наблюдава се привличане на българи от чужбина и дори чужденци, но в същия момент естественият прираст навсякъде е отрицателен. София привлича хора от цялата страна заради по-добрия пазар на труда и двойно по-високите заплати, над средните за страната. Кърджали и столицата са областите с най-голям механичен прираст на населението, като в Южната област има завръщане на мигранти от Турция - се посочва още в доклада на ИПИ.

"Раждат се по-малко деца, отколкото хора умират – намаляването на населението е проблем. В не дотам развитите икономики трудовият капитал е най-важният за инвестициите. Ние виждаме тук нарастване на инвестициите, дори в София безработицата е съвсем малка, тя е дотолкова, колкото хората си сменят местоработата, но остават проблемите със структурната безработица. Образованието също е част от регионалните профили – то има ключова роля в някои райони и оказва силно негативно влияние върху инвестициите и бизнеса. Висшистите не винаги е задължително да ги има, защото те по-скоро са свързани с високотехнологичните производства, а всъщност индустрията е тази, която в по-малките области играе водеща роля – например Враца, Ст. Загора, Пазарджик. Но там има и население с доста ниска степен на образование. Тук отчитаме и висок дял на слабите оценки от външното оценяване на учениците по български език и математика, а няма как да не отчетем и голямото несъответствие между професионалното образование и профила на местните икономики.


Пример е увеличаването на академичния прием в специалности, свързани с IT сектора. Да, но той е развит само в София, Варна, Пловдив. И например, тези специалисти от област Смолян трябва да си намерят работа в друга област, ако искат да се развиват по специалността. И още нещо – индустрията около Пловдив и минната индустрия в Средногорието дават благосъстояние на целите общини. Там заплатите са по-добри, разкриват се повече работни места, а и на тези места има повече инвестиции. Индустрията като цяло дърпа икономика на общините напред, а това е двигател и за икономиката на цели области."

Коз за страната все още са ниските данъци – корпоративен и подоходен. Мантрата за евтина работна ръка обаче вече не работи при привличането на инвеститори, затова остава въпросът, какво да правим с наличния човешки капитал:

"В България първо, не се залага на квалификация и преквалификация. И второ, новите данни на Евростат показват, че в страната ни ученето през целия живот е най-ниското в целия ЕС – 1.4 % от хората са преминали някакъв курс за обучение, за сравнение в северните държави той е около 30%. Без квалификация и преквалификация и предвид структурната безработица в страната ни, ще ни е трудно да привличаме инвестиции."

Продължава да е голяма групата на икономически неактивните и обезкуражени българи, а точно за тях трябва да се направят курсове за преквалификация и консултации за професионално ориентиране, но това не се прави, въпреки написаните няколко стратегии в тази насока – казва в заключение Зорница Славова.


Снимки: Институт за пазарна икономика, БГНЕС, Pixabay

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!