На 16 ноември 1878 г. е роден Михайло Парашчук – украинският скулптор, създал архитектурни елементи от украсата на някои от най-импозантните сгради в българската столица.
Пътят му тръгва от село Варваринци (тогава в пределите на Австро-Унгарската империя), минава през художественото училище в Краков и частна художествена академия в Париж, където става ученик на неподражаемият Огюст Роден. През 1921 г. Михайло Парашчук пристига в България като представител на международния Червен кръст.
В нашата страна скулпторът моделира образите на Пейо Яворов, Гоце Делчев, Стефан Караджа, изработва барелефи на Христо Ботев и Алеко Константинов. Прави декоративните мотиви с лъвове, зодиакалния часовник, колоните и капителите на Народната банка, орнаментираните рамки на парадните врати на Съдебната палата, орнаменталните картуши над входа на Софийския университет, както и архитектурното оформление на още много емблематични сгради.
Повече за живота и приноса на Михайло Парашчук в нашата страна прочетете в публикацията от архива на Радио България: Украинецът Михайло Парашчук изработва украсата на някои от най-красивите български сгради.
Снимки: Диана Цанкова, Посолството на Украйна в България
Българската православна църква почита паметта на Светите равноапостоли и съпокровители на Европа Св. св. Кирил и Методий , създатели на първообраза на българската азбука – глаголицата. Първи писмени известия за почит към солунските братя..
Игрите, в които главен герой е яйцето вероятно не са особено много . В Германия например, навръх Великден семействата посещават храма, а след това децата търсят яйца в градината, скрити от великденския заек - символ на плодородието. Ако потърсим..
Когато имаме специален повод, по който се срещаме с близки или приятели, в знак на уважение и за спомен, обикновено им поднасяме подарък, допълнен с някоя красива картичка. В миналото получената картичка е запазвана като скъп спомен и дори..