На 16 ноември 1878 г. е роден Михайло Парашчук – украинският скулптор, създал архитектурни елементи от украсата на някои от най-импозантните сгради в българската столица.
Пътят му тръгва от село Варваринци (тогава в пределите на Австро-Унгарската империя), минава през художественото училище в Краков и частна художествена академия в Париж, където става ученик на неподражаемият Огюст Роден. През 1921 г. Михайло Парашчук пристига в България като представител на международния Червен кръст.
В нашата страна скулпторът моделира образите на Пейо Яворов, Гоце Делчев, Стефан Караджа, изработва барелефи на Христо Ботев и Алеко Константинов. Прави декоративните мотиви с лъвове, зодиакалния часовник, колоните и капителите на Народната банка, орнаментираните рамки на парадните врати на Съдебната палата, орнаменталните картуши над входа на Софийския университет, както и архитектурното оформление на още много емблематични сгради.
Повече за живота и приноса на Михайло Парашчук в нашата страна прочетете в публикацията от архива на Радио България: Украинецът Михайло Парашчук изработва украсата на някои от най-красивите български сгради.
Снимки: Диана Цанкова, Посолството на Украйна в България
Точно преди 75 години, а именно през 1949 г., най-голямото естествено находище на дървовидна хвойна (Juniperus excelsa) в Европа - "Тисата" , намиращо се в подножието на Пирин, е обявено за резерват. Дървовидната хвойна е южен..
Точно преди 100 години, на 12 септември 1924г. започва освещаването на храм-паметника "Св. Александър Невски" , построен "в знак на признателност към руския народ за Освобождението на България от османско иго през 1878 г.", по идея на българския..
В съзнанието на българите, които пазят и почитат паметта на предците си, датата 6 септември е символ на обединението на изстрадалия ни народ, съхранил вярата и идентичността си през петвековния османски гнет. След Освобождението в края на..