След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на 21 септември по григорианския календар.
Навсякъде в страната ни храмове и манастири отбелязват тържествено този ден, особено тези, които носят името Рождество Богородично. Сред тях е и обичаният от банскалии манастир, посветен на Божията Майка – известен като Палѝгодèн, обвит с легенди и знамения от зората на християнството.
"Историческите съдбини на нашия народ са тясно свързани със съдбата на православната ни църква", казва в интервю за Радио България отец Георги Касапинов, който служи в Банско и околностите му. Заедно с местните жители той възстановява светините в днешната Разложка котловина:
"В землището на град на Банско има около 33 свети места, което означава, че преди да се сформира днешният град, махалите му били пръснати на различни местности – разказва отец Георги. – Като обединяваща землището е била древната римска крепост Ситан Кале, като думата "ситан" може би идва от цитадела. В потвърждение на това е и легендата за манастира Рождество на Пресвета Богородица, особено светъл лъч в местността Палѝгодèн. Той се намира на върха на един хълм, на около 3 км и половина югозападно от град Банско. Още от древността се почита като особено значим, а легендата разказва, че първият му камък е бил положен около 59 година след Христа. Ние знаем, че апостол Павел идва да проповядва в Македония през 52-ра година след Христа. Също така знаем, че остава да презимува два месеца в древния град Никополис ад Нестум, на 7 километра източно от днешния Гоце Делчев."
Според стари банскалии, апостол Павел идва и в Разложката котловина, а на мястото, където е проповядвал в Банско е построен храм, посветен на първовърховните апостоли Петър и Павел. По думите на отец Георги, твърде възможно е един от първите, приели християнството в района наши предци, "след апостол Павловата проповед да е посял семенцето на Христовото учение" с изграждането на Палѝгодèн манастирчето, както го наричат банскалии, който в началото бил малък параклис. Към края на IV век през Разложката котловина минавал римският път Виа Егнация, който от Егейско море, през Родопите отвеждал към Тракийската низина и Филипополис. Той бил на около 100-200 метра под самата черква и се счита, че именно тогава тя е изградена в пълните си размери. До края на XIVи началото на XV остава действащ храм, когато е изпепелен, заедно с крепостта Ситан Кале след османското нашествие. Оттам вероятно идва и името Палѝгодèн – опожарен през деня.
"Манастирът остава в забвение чак до наши дни, докато през 1935 година едно събитие потресло Банско и накарало банскалии да се позамислят за святото място, както било наречено – продължава разказа си отец Георги. – В Банско имало една стара фамилия и главата на семейството през 1934 година разорава поляната на Палѝгодèн. Предупрежденията на неговите съграждани да не осквернява святото място останали напразни и той разорава полянката и я засажда с пшеница, но твърде малко се радвал на добитата реколта. Възмездието за греха не закъсняло – за една година всички в неговото семейство измират, а фамилията не съществува вече в Банско. Тази случка отвела местния свещеник и църковните настоятели на мястото към 1956 година, където с голяма изненада открили основите на старата църква, с църковни принадлежности."
Едва през 1964 г. манастирът, посветен на Пресвета Богородица е възстановен като еднокорабна едноапсидна базилика, с размери 15 на 9 на 6 метра. През следващата 1965 г. благочестиви православни християни на Банско даряват средства за довършителните работи. Освещаването му се извършва на 26 септември 1965 година от митрополит Пимен, с църковното настоятелство и ставрофорен иконом Михаил Даскалов, председател на настоятелството.
"В западната част на полянката е построена къща на два етажа с четири стаи за подслон на богомолците. И тъй като манастирът е много посещаван, предвижда се да се доизгради сградата и от южната, и от северната част. Има много хубаво изработени планове още през шестдесетте и седемдесетте години на м.в. – отбелязва отец Георги.
Особено на Възнесение Господне и на Рождество на Пресвета Богородица там се извършват празнични богослужения, раздава се курбан за здраве, на който присъстват почти всички благочестиви християни от Банско и околността. Курбанът при християните има съвсем различно значение. При нас се освещават сготвените вече ястия от месо и това е една, да я наречем, благодатна жертва. Всеки, който има – дарява и това, което е дарено се готви. Всичките продукти се раздават, най-вече на нуждаещите се."
А за вярата на банскалии свидетелстват не само възстановените вече 17 светини из Разложката котловина. "Ненапразно един от старите владици казваше "богохранимото” Банско, защото през всичките години – през османско робство и след това, по време на атеизма, вярата не е прекъсвала, за което можем да благодарим и на Бог, и на свещениците преди нас, че успяват да съхранят вярата. Дай Боже и ние да имаме тази възможност да продължаваме тези хубави християнски православни ценности," казва отец Георги и пожелава светъл празник: – "На всички християни, на българите и на всички хора по земята, защото без Божията подкрепа ние няма да съществуваме и един ден."
Така в осветената от св. апостол Павел земя и със закрилата на Божията Майка банскалии ревниво пазят завещаното.
Комплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров. По думите му, става дума за цял квартал, датиран от XIII – XIV век, който силно напомня на..
Как е изглеждал животинският свят в района на днешния град Трън преди повече от 80 милиона години - на този въпрос се опитват да отговорят учените палеонтолози от Националния природонаучен музей при БАН. В резултат на лятната им експедиция, която..
Преди 26 години, на 30 септември, по инициатива на Българската православна църква (БПЦ), в София е свикан Всеправославен събор, който да спомогне за преодоляването на разкола сред духовенството ни. Тогава, въпреки увещанията на Истанбулския..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в..