След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на 21 септември по григорианския календар.
Навсякъде в страната ни храмове и манастири отбелязват тържествено този ден, особено тези, които носят името Рождество Богородично. Сред тях е и обичаният от банскалии манастир, посветен на Божията Майка – известен като Палѝгодèн, обвит с легенди и знамения от зората на християнството.
"Историческите съдбини на нашия народ са тясно свързани със съдбата на православната ни църква", казва в интервю за Радио България отец Георги Касапинов, който служи в Банско и околностите му. Заедно с местните жители той възстановява светините в днешната Разложка котловина:
"В землището на град на Банско има около 33 свети места, което означава, че преди да се сформира днешният град, махалите му били пръснати на различни местности – разказва отец Георги. – Като обединяваща землището е била древната римска крепост Ситан Кале, като думата "ситан" може би идва от цитадела. В потвърждение на това е и легендата за манастира Рождество на Пресвета Богородица, особено светъл лъч в местността Палѝгодèн. Той се намира на върха на един хълм, на около 3 км и половина югозападно от град Банско. Още от древността се почита като особено значим, а легендата разказва, че първият му камък е бил положен около 59 година след Христа. Ние знаем, че апостол Павел идва да проповядва в Македония през 52-ра година след Христа. Също така знаем, че остава да презимува два месеца в древния град Никополис ад Нестум, на 7 километра източно от днешния Гоце Делчев."
Според стари банскалии, апостол Павел идва и в Разложката котловина, а на мястото, където е проповядвал в Банско е построен храм, посветен на първовърховните апостоли Петър и Павел. По думите на отец Георги, твърде възможно е един от първите, приели християнството в района наши предци, "след апостол Павловата проповед да е посял семенцето на Христовото учение" с изграждането на Палѝгодèн манастирчето, както го наричат банскалии, който в началото бил малък параклис. Към края на IV век през Разложката котловина минавал римският път Виа Егнация, който от Егейско море, през Родопите отвеждал към Тракийската низина и Филипополис. Той бил на около 100-200 метра под самата черква и се счита, че именно тогава тя е изградена в пълните си размери. До края на XIVи началото на XV остава действащ храм, когато е изпепелен, заедно с крепостта Ситан Кале след османското нашествие. Оттам вероятно идва и името Палѝгодèн – опожарен през деня.
"Манастирът остава в забвение чак до наши дни, докато през 1935 година едно събитие потресло Банско и накарало банскалии да се позамислят за святото място, както било наречено – продължава разказа си отец Георги. – В Банско имало една стара фамилия и главата на семейството през 1934 година разорава поляната на Палѝгодèн. Предупрежденията на неговите съграждани да не осквернява святото място останали напразни и той разорава полянката и я засажда с пшеница, но твърде малко се радвал на добитата реколта. Възмездието за греха не закъсняло – за една година всички в неговото семейство измират, а фамилията не съществува вече в Банско. Тази случка отвела местния свещеник и църковните настоятели на мястото към 1956 година, където с голяма изненада открили основите на старата църква, с църковни принадлежности."
Едва през 1964 г. манастирът, посветен на Пресвета Богородица е възстановен като еднокорабна едноапсидна базилика, с размери 15 на 9 на 6 метра. През следващата 1965 г. благочестиви православни християни на Банско даряват средства за довършителните работи. Освещаването му се извършва на 26 септември 1965 година от митрополит Пимен, с църковното настоятелство и ставрофорен иконом Михаил Даскалов, председател на настоятелството.
"В западната част на полянката е построена къща на два етажа с четири стаи за подслон на богомолците. И тъй като манастирът е много посещаван, предвижда се да се доизгради сградата и от южната, и от северната част. Има много хубаво изработени планове още през шестдесетте и седемдесетте години на м.в. – отбелязва отец Георги.
Особено на Възнесение Господне и на Рождество на Пресвета Богородица там се извършват празнични богослужения, раздава се курбан за здраве, на който присъстват почти всички благочестиви християни от Банско и околността. Курбанът при християните има съвсем различно значение. При нас се освещават сготвените вече ястия от месо и това е една, да я наречем, благодатна жертва. Всеки, който има – дарява и това, което е дарено се готви. Всичките продукти се раздават, най-вече на нуждаещите се."
А за вярата на банскалии свидетелстват не само възстановените вече 17 светини из Разложката котловина. "Ненапразно един от старите владици казваше "богохранимото” Банско, защото през всичките години – през османско робство и след това, по време на атеизма, вярата не е прекъсвала, за което можем да благодарим и на Бог, и на свещениците преди нас, че успяват да съхранят вярата. Дай Боже и ние да имаме тази възможност да продължаваме тези хубави християнски православни ценности," казва отец Георги и пожелава светъл празник: – "На всички християни, на българите и на всички хора по земята, защото без Божията подкрепа ние няма да съществуваме и един ден."
Така в осветената от св. апостол Павел земя и със закрилата на Божията Майка банскалии ревниво пазят завещаното.
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си..
Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото..