Изделия, изработени от вълна, вдъхват усещането за вътрешен уют и топлина в посетителите на пловдивския Регионален етнографски музей, връщайки ги във времена, когато номадите прекосявали просторни територии със своите стада. И тъй като никъде не се застоявали, изработвали всичко необходимо с ръцете си от даровете, които им отпускала природата.

Изложбата "Българските плъсти – послание от древността" представя древен занаят, за който се смята, че прабългарите са пренесли по нашите земи.

"Плъсти – това е нетъкан текстил, който се изработва чрез напластяване на вълната – разказва Грозделина Георгиева, уредник в музея. – Поставят се много слоеве, а изделието може да бъде както монохромно, така и с много цветове и шарки. Копривщенските плъсти например са изключително пъстри и съдържат основни символи като звездата – пазител на семейството, розетата, слънцето, фигури, символизиращи продължението на рода и изобразяващи реката на живота. Всички тези пожелания не се изразяват с думи, а чрез изразните средства на тъканта. И ако плъстеното изделие е направено качествено и добре съхранено, то е дълговечно."

С тази техника се изработват дрехи, колани, обувки, постелки, пана за стена. Изобщо всичко, което може да бъде създадено от обикновена тъкан, е възможно да се направи от плъст. "Тук не ти трябва уред, а просто ръце, вода и сапун", добавя Грозделина Георгиева.

"Когато се работи с цветове, всяка шарка означава нещо, още повече, че плъстените изделия често са правени за дар на сватбата – продължава уредникът. – За първата брачна нощ младоженците са получавали благословен килим, от който да започне създаването на новото семейство и продължаването на рода. Много често за централен символ върху плъстения килим е поставяно слънцето."

По-малките вещи за домашна употреба като пантофи, наметки, дрехи някога били изработвани и от жени. За изкусни занаятчии се смятали обаче т.нар. дръндари – мъже, които обикаляли от село на село и се наемали с изпълнението на най-трудоемките задачи.

"Големите изделия като килими се правят от мъже, за които предварително се е знаело кое село и коя къща ще посетят – казва Грозделина Георгиева. – Стопаните е трябвало да подготвят цялата суровина, за да може дръндарите в продължение на няколко дни да направят големия килим, даван по-късно за подарък или за чеиз на младото заженващо се момиче. Така че наистина това е една трудоемка работа."

Според унгарския изследовател и плъстар Ищван Видак, обиколил целия свят и попил знания от различни народи, плъстите по нашите земи са отличават с много цвят, богатство на символи и красота. Плъстените изделия са дело най-вече на двете най-изявени школи – във Видин и в Копривщица, и за даряването на предмети се споменава още в Остромировото евангелие от XI век. На нашата територия са открити изделия от началото и от средата на XVIII век, след което задълго традицията се загубва.

От 2007 г. Регионалният етнографски музей в Пловдив постепенно започва да съживява занаята, събирайки майстори в своя двор.

"Имаше една майсторка, но след това като бели гълъби започнаха да никнат още майстори и до ден днешен те са при нас – заявява Грозделина Георгиева. – В момента имаме шестима майстори на плъстени изделия, които са любимци и на децата. Никое дете не се отказва да работи с вълна и с вода и да си направи фигурка, жълъдчета, гердани. Децата са любими участници в нашите плъстени работилници, много от тях стават ученици на майсторките и вече пет-шест години продължават да ги посещават. Започвайки от малки, занаятът влиза в сърцата им и оттам нататък става постоянно присъствие, защото майсторът не е истински, ако не създаде продължение и не направи школа. Занаятът трябва да се рои. И както всеки човек е индивидуален, това се пренася и в уменията и няма две изделия еднакви едно с друго, което е магията на ръчното творчество."

Макар и древен занаят, плъстенето намира приложение и в наши дни при изработването на красиви шалове в съчетание с коприна, сака, пантофи, боти.

"Плъстта има много приложения – казва още уредникът. – Много обичам когато дойдат майсторите, да се снабдя с няколко шала, защото лете държат хладно, а през зимата не позволяват на човешката топлина да излезе навън. И това е всъщност богатството и урокът на нашите прабаби и прадядовци, които наистина са носели такива облекла, помагащи им в различните сезони."

В Грозделина Георгиева живее надеждата, че занаятът няма да си отиде с последния му познавач. "Даваме им форум, подкрепяме ги да работят, показваме ги, защото е важно да се види живото човешко същество, което влага своята душа в изделието", подчертава тя. По думите ѝ, много хора в даден момент са се отказвали от заниманието, изправени пред тежката конкуренция на китайските евтино и изкуствено направени стоки. "Но за мен радостта е когато се завръщаха към занаята. А след като продължават да са тук, това означава, че са намерили своята ниша да работят това, което обичат и могат да правят наистина добре", добавя уредникът.

Картината от плъсти с най-различни форми, цветове и закодирани послания, каквато представляват в момента двата етажа на музея, ще бъде на разположение на посетителите до 15 октомври т.г. "Влезте, защото експонатите, освен защитни, носят и благославящи символи и всеки може да реши какво да пренесе в дома си", приканва Грозделина Георгиева пловдивчани и гостите на града.

Снимки: Регионален етнографски музей - Пловдив