Кукувицата за първи път се обажда на Благовец, животни се пробуждат от зимния си сън

Благовещение е свят ден, символ на безкрайната Божия милост към хората и най-вече към жената, благословена да носи новия живот, но също и олицетворение на вечния човешки копнеж към нещо по-добро в идните дни. Според библейското предание, на този ден архангел Гавраил навестява Дева Мария и й съобщава благата вест, че ще зачене от Божия дух, а синът й ще се превърне в Спасител за цялото човечество. Назад във времето този ден е почитан от православните българите и като ден на майката.

На Благовец, както наричаме още празника, традицията повелява да се спазват редица забрани, като най-важната от тях е, че на този ден не бива човек да е гневен, умислени или тревожен, а споровете са напълно недопустими. Старите хора казват, че както се чувстваш на този ден, такава ще ти бъде и годината. Въпреки, че празникът съвпада с Великденските пости, много важно е тъкмо на 25 март човек да е сит и доволен. На трапезата се допускат освен постни храни и рибни ястия. Друго важно нещо е да не оставаме без пари на Благовещение. Ако човек чуе кукувица да закука в гората, веднага трябва да се хванете за желязна монета, за да има благополучие през цялата година.

"В представите на народа ни на Благовещение лястовицата носи хубавата вест, че идва пролетта. Тогава змии и гущери излизат от зимните си скривалища и затова в народната традиция празникът е свързан с действия за предпазване от влечугите като вероятни вредители" – допълва разказа за празника Благовещение етнографът Мария Боянова. Тя отправя покана от името на Етнографския и на Националния природонаучен музей повече хора да посетят техните камерни експозиции, обединени под наслов "Поверие и познание – природата в празника". Първата изложба по общия проект между двете институции е посветена тъкмо на Благовещение и е достъпна в двата музея чрез две тематични експозиции. А до края на годината музейният проект ще обхване общо четири традиционни празника, като по този начин дава още една гледна точка към темата за бита, вярата и взаимовръзката на човека с природата. Цялото начинание се финансира по програма "Култура" с подкрепа на Столичната община.

"Много се вълнуваме по повод празника и това хубаво сътрудничество между двата музея"- казва ни Мария Боянова от Националния етнографски музей в София:

Мария Боянова

Мария Боянова пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Витрината при нас е в централното фоайе, като в нея са представени най-основните обредни действия, свързани с празника. Представена е змията като благотворен, но и като опасен персонаж в съзнанието на народа ни. Тук присъства и кукувицата, която се смята, че се обажда за пръв път на 25 март. Застъпени са и някои важни вярвания и забрани. Показваме и предмети от фонда на музея, в които са представени змията и кукувицата. А вярванията на Благовещение са свързани с най-вече с думата "благо". Смятало се е, че на този ден трябва да се посадят овощните дръвчета, за да дават благи плодове. Вярвало се е, че ако на този ден се отворят пчелните кошери, то пчелите ще са благи и няма жилят. Също българите са вярвали, че от този ден водата в реките вече е постоплена, блага е за къпане – мечката за първи път се е изкъпала в нея и от днес нататък до Секновение (през август) и хората могат да се къпят в реките."

На Благовец с песни, ритуали и поверия

Изключително строга е забраната да се шие и плете на 25 март, т.е. всички дейности, свързани с влачене на конци. Вярвало се, че ако нарушат забраната, жените ще имат близки срещи със змии – напомня ни Мария Боянова, а експертите от Националният етнографски музей заедно с колегите им от Природонаучния са подготвили специална брошура и образователна програма за най-любознателните посетители.

Хубаво е да се връщаме към миналото, където нашите предци са имали непрекъсната връзка с природата, дарила им много мъдрост. "Те са знаели много неща, изключително наблюдателни са били и в нашата част на изложбата показваме животните, заради които са се формирали вярванията, съпътстващи празника" – посочва доц. Николай Симов от Националния природонаучен музей в София.

Николай Симов пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Посетителите ще научат повече за кукувицата, ще видят нейните яйца, а е изненадващо колко малки са те, за такава голяма птица. Ще видят и змиите – пепелянка и усойница. Това са единствените и често срещани в България змии, които могат да представляват риск за хората. У нас няма смъртоносно отровни змии. Сериозните случаи на ухапвания са с усложнения, защото хората не знаят какво да направят след ухапване, а не заради отровата на влечугото. Опитваме да покажем и знанието на предците ни, които са смятали, че змиите, като смоковете мишкари са полезни и дори били считани за покровител на дома. Затова са оставяни да живеят спокойно в различни кътчета, дори и под прага на къщата, но никога не са ги убивали. Това вярване личи и в народните приказки, където змията е герой, който помага на хората, а гущерът е цар, който помага в намирането на заровеното съкровище. В нашата експозиция представяме и други животни, които сега започват да се събуждат заради затоплянето на времето."

Искърското дефиле

Пролетта е изключително благодатна за наблюдение на земноводни и влечуги, тъй като при събуждането си от хибернация те имат нужда да останат на открито, за да поемат достатъчно слънчева светлина и топлина – казва ни доц. Николай Симов и съветва хората да излязат от градовете и да се разходят по планините, полята, по черни пътища: "Искърското дефиле е прекрасно място за разходки, Южните части на Витоша, дори и някои части на Южна България – просто хората трябва да излязат на открито и тогава вече ще видят събудените насекоми, опрашителите, които търсят първите цветя, някои видове пеперуди също се появяват рано напролет, а после изчезват. Да не говорим за гущерите, които се събуждат и търсят храна, брачните танци започват… така че хубавите дни с продължително топло време са били винаги мечта."

Вижте също:

Снимки: архив, nembg.com, Етнографски музей, bspb.org (Младен Василев, Миглена Иванова