Националният етнографски музей вече разполага с Дигитална етнографска карта на България, която представя събираните през годините артефакти в колекциите му. На картата са показани комплексно и по региони елементи от движимото и нематериалното етнографско културно наследство на страната ни. Засега приложението може да бъде разгледано в сградата на музея, където посетителите ще могат на място да видят рисунки, фотографии и описания на народни носии, архитектурни образци, характерни народни занаяти и елементи от празничните обреди в селища из цялата страна.
"В етнографската карта са въведени над 1000 селища, а самите обекти са над 2000", посочва Ивайло Първанов, един от създателите на приложението:
"Картата за момента е разделена в два модула – селищно експониране на обектите, където е посочено точно от коя част на страната е постъпил всеки един от тях в архивите на етнографския музей. Другата част са етнографските области, където всеки може да получи достъпна кратка информация за всяка една от тях. Стремили сме се информацията, която може да бъде получена от картата, да е толкова, колкото можеш да изчетеш на телефона си. Във времето, в което живеем, това което могат да възприемат потребителите е точно толкова, колкото могат да скролват на телефона си."
Освен подробните описания на селища, картата съдържа и оригинални скици и рисунки, аудио, видео, фото документи и текстове, съхранявани в Народописния архив и Националния център за нематериално културно наследство при ИЕФЕМ – БАН. До този момент в експозициите му рядко са попадали хорàта, игрите, приказките, поговорките, но с възможностите на тази нова техника те вече ще бъдат достъпни за всички.
Това е вторият дигитален проект, разработен от Ивайло Първанов, който през 2021 г. създава и "Дигитален танцов атлас", като част от интердисциплинарен дисертационен труд. Съвместно с екипа, с който работи по проектите, се стреми да даде нов "цифров живот" на огромното богатство от културни ценности по нашите земи:
"Днес виждаме осъществен труда на екип от 20 души – отбелязва Ивайло Първанов, чиято тясна специалност е картографиране на нематериалното културно наследство и по-специално на танца. – Нашата цел е Националният етнографски музей да заеме заслуженото си място сред останалите музеи по света."
Дигиталната етнографска карта на България е част от проекта "Съхраняване, представяне и социализация на българското етнографско и фолклорно културно наследство", който се осъществява със съдействието на Държавна агенция "Архиви". Именно Агенцията предоставя копия на оригинални карти на именития български етнограф Христо Вакарелски, поставил началото на етнографското картографиране в българската наука.
Ръководител на екипа от млади учени е доцент Петко Христов, директор на ИЕФЕМ – БАН, който се надява изследователската работа да разшири границите си:
"В момента показваме движими културни ценности и образци на нематериалното културно наследство от територията на България, но това е само първата стъпка. Картата има възможност да се дообогатява и със селища, и с артефакти, но и да се разширява в посока на културното наследство на българите от историческата диаспора."
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..
Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..