5257 са населените места в България, сочат данните на Националния статистически институт. От тях градовете са 257, селата – 4998, както и Клисурският и Рилският манастир, които имат статут на населени места. В едва шест града у нас живеят над 100 000 души – това са столицата София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора.
На другия полюс са селата – в 747 от тях жителите са между 101 и 200, а под 100 човека живеят в цели 1716 населени места. 425 са тези, в които живеят между един и девет души, в някои случаи почти откъснати от общинските центрове, за които кметовете или кметските наместници са единствена връзка със страната, единствен източник на информация, хранителни продукти, лекарства. Затова не е без значение какви хора ще попаднат на тези места след местния вот на 29 октомври. Тогава българските граждани ще трябва да изберат общински съветници, кметове на общини, кметове на райони – в градовете София, Пловдив и Варна, и кметства. Последните се избират само в села, в които по постоянен адрес са регистрирани над 100 души.
Застаряването на населението и обезлюдяването с бързи темпове в малките градове и села е един от основните проблеми на управниците по места. Друг препъни камък в работата им често се оказва комуникацията – както с гражданите, така и с областната администрация, под чиято юрисдикция е даденото населеното място. Тук трябва да кажем, че административно-териториално България е разделена на 28 области, включващи 265 общини.
Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. В него гражданите могат да участват както чрез избор на органи на властта, така и чрез референдум и Общо събрание на населението. Що се отнася до разделението на властите на местно ниво, можем да направим съпоставка с държавното управление и да кажем, че изпълнителната власт е в правомощията на кмета, а законодателната – в правомощията на общинския съвет. Съдебна власт на местно ниво няма.
"В България има една, да я наречем, "златна среда", според която държавата и местната администрация си разделят функциите и грижата за това народът да е добре – обясни в интервю за Радио България проф. д-р Климент Найденов, експерт по регионално развитие и декан на Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". – Областният управител се явява до някаква степен контактно лице между държавата и местната власт, но ако кметът и областният са от различни политически партии, може да се стигне до проблеми и по-голямо напрежение, което се отразява върху възможността на местната власт да работи нормално. Контактът между областния управител и кмета на някое от населените места се осъществява в рамките на т.нар. регионални съвети. Важно е да отбележа обаче, че по-скоро трябва да се преосмисли досегашния модел на връзката, която съществува. Тя трябва да се изгради отдолу нагоре, като най-долу е народът, който чрез общинските съветници управлява кмета, а кметът се отчита на областния управител, който съобщава на държавно ниво какво е свършено в съответната община."
Професор Найденов акцентира върху един сериозен обществен недостатък, който се проявява както на местно, така и на държавно ниво – ниската или липсваща култура и осведоменост на хората по отношение на правомощията и функциите на държавните институции и техните ръководители:
"От една страна, гражданите в повечето случаи не разбират какви са възможностите на кмета в управлението на едно населено място и изискват от него неща, които не са в неговите компетентности. От друга страна, в малките общини има пряка връзка между общинските съвети и кмета, а той е реалният управляващ там. В държавите, които са на Запад от нашата, кметовете имат своите приемни дни. Невинаги обаче в тях успяват да отговорят на всички въпроси и тук се намесват експертите от екипите им, които биха могли да комуникират в по-голяма степен с гражданите. Това обаче е нещо, което у нас не се прави. Отделно от това, всеки един общински съветник също би трябвало да има приемен ден, но такива, до голяма степен, не се провеждат. В общините има места, в които гражданите могат да подават сигнали, но невинаги те се разглеждат от специалисти, които по правилен начин да предадат на кмета засегнатите в сигнала проблеми."
Що се отнася до възможността гражданите да изразяват своето мнение, да отправят въпроси и предложения на ниво местна власт, Климент Найденов е категоричен, че единственият инструмент, позволяващ това, са обществените обсъждания. Нужна е обаче промяна, свързана с тяхното оповестяване, тъй като към момента информацията дали, кога и на каква тема ще се дискутира, остава зле представена, а желаещите да участват – твърде малобройни.
Снимки: Радио Шумен, БГНЕС, БТА
За ръст на заплатите от поне 10% във всички бюджетни сфери и по-значително увеличаване на доходите в образованието, здравеопазването и МВР през 2025 г. настояват от профсъюза КНСБ. В Бургас лидерът на синдиката Пламен Димитров обяви, че при..
Българката Саша Безуханова, международно признат мениджър в дигиталната индустрия и филантроп, беше отличена с престижната международна награда Women in Tech Global Lifetime Achievement Award 2024 за цялостен принос за ролята й за развитие на..
Днес се навършва една година от отвличането от хутите в Червено море на двама български моряци като част от екипажа на кораба Galaxy Leader. По този повод молебен за здравето и спасението на сънародниците ни беше отслужен в моряшкия храм "Свети..
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия..