Добрата боза трябва да е много гъста и ясно да се усеща дъхът на зърно, казват майсторите. Как се прави боза по традиционна радомирска рецепта - това ще видят гостите на град Радомир на колоритния празник, посветен на пшеничната напитка. Той се провежда на 14 октомври под надслов „С боза, гозба и песен“.
В началото на миналия век Радомир е бил център на бозаджийството, а славата на радомирската боза се е носела из цялата страна. Жителите на града усвоили занаята от албанците, за които казват, че са най-добрите майстори на сладката напитка от Балканите.
И тази година за празника отворя врати прочутата бозаджийница на албанеца Али Сербез, родоначалник на производството и търговията с боза в града. Ще оживее и старата градска чаршия, където изискани дами със слънчеви чадъри и ветрила, заедно с кавалерите си ще пият по една боза, ще пазаруват домашно произведени продукти и така ще възпроизведат атмосферата на пазара от началото на миналото столетие. Редом с бозата ще има демонстрации и по приготвянето на баклава. В допълнение - музейната експозиция в „Стойова къща“ дава възможност да се докоснем до старинните съдове и предмети, свързани с бозаджийския занаят.
В Радомир се намира и единственият в света паметник на бозаджията, който напомня на поколенията за местния майстор бай Илия. А рецептата за уникалната радомирската боза звучи просто: „прави се от просо, ако няма – от ечемичено или ръжено брашно. Изпича се, вари се 3 часа във вода, поставя се в корито от мура, слага се квас, престоява 8 часа и чудото става”.
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..
Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..