„И няма път и влак, а като камъче отронен стоиш и стискаш стръкчето отскубано до корен“ – този стих от поемата „Сърдечен удар“ на поета Борис Христов дава заглавната рамка на една филмова история. История за миналото на България, за паметта, забравата и за ролята на образованието по пътя ни към светлото бъдеще.
В края на август, в рамките на 39-ите Празници на изкуствата "Аполония", в Созопол беше показан документалният филм "Отскубнати до корен". Най-новият кино-проект на Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов е драматичен разказ за важни исторически събития, чиито последици усещаме и в новото столетие, но за които сякаш не говорим. Историята разказва съдбата на забележителния учен проф. Димитър Атанасов Стригачев – американски възпитаник с принос към световната наука, основоположник на българската фитопатология и основател на Агрономическия факултет на Софийския университет.
Едва 23-годишен, роденият във видинското село Грамада българин, става първият наш агроном, завършил висше образование в Съединените щати – в Мичиганския държавен колеж по земеделие в гр. Ийст Ленсинг. При това с отличие и само за две и половина години вместо четири. Това му отваря вратите за научна работа в Департамента по патология на растенията в Уиско̀нсинският университет, където прави фундаментални открития в областта на заболяванията по растенията. През 1918-19 г., вследствие на научна разработка, получава магистърска степен /равностойно на кандидат на науките/ и е назначен за асистент в университета, с което автоматично става гражданин на Америка. Следващите две години специализира в Биологичния институт за земеделие и лесовъдство в Берлин, а след това още 4 години работи във Фитопатологичния институт във Вагенинген, Нидерландия, където среща и своята съпруга. През 1925 година проф. Атанасов и неговото семейство се връщат в България, където е поканен да стане доцент и пръв преподавател по фитопатология в Агрономическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. В следващите само шест месеца той успява да извоюва субсидиране от Рокфелеровата фондация за довършването на агрономическия факултет (постройката на Биологическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ до сградата на БНР).
Сценаристът и сърежисьор на „ Отскубнати до корен “ Антоанета Бачурова със съжаление отбелязва, че днес едва ли някой от студентите в този факултет знае кой е проф. Атанасов.
"Проф. Атанасов е един от българите, които са почти напълно забравени, въпреки огромния му принос за съграждането на страната в онези прословути първи 30 години на миналия век, когато България, едва съвзела се от национална катастрофа след Първата Световна война, започва да привиква всичките си синове, изпратени да учат в чужбина. Всички те се връщат обратно, за да съграждат отечеството си. Съдбата на проф. Атанасов, за съжаление, е сходна с тази на всички представители на онзи интелектуален, духовен, икономически и политически елит, който - за благодарност към всичко, което са направили за страната си - през 1944- 45-та година, с идването на комунистическия режим у нас, ще бъде почти унищожен. Ако не физически, то психически. И всъщност филмът е колкото за проф. Атанасов, да го реабилитираме и да върнем паметта за него и всичко, което е направил за България, толкова и на втори пласт тече контекстът и предупреждението, че трябва да разкажем докрай тези истории на българи, които са световно признати, които са направили толкова много за европейска България, а днес са забравени. Истории за дългата сянка на Държавна сигурност и за това, че в крайна сметка нашият филм се присъединява към други такива документални филми - слава богу, вече ги има – с които искаме да кажем, че разговорът за антикомунизма съвсем не трябва да е приключил и съвсем не е демоде. Защото това, което се е станало и ние не го знаем е всъщност обяснението на много неща, които ни се случват днес на нас", обясни в предаването "Артефир" на БНР Антоанета Бачурова.
Проф. Димитър Атанасов е автор на първия учебник по фитопатология на Балканите, който е преведен на румънски и сръбски език. Той обучава и първите специалисти в тази област от Балканите. Проучва вирусните болести по растенията и публикува над 100 научни труда в областта на фитопатологията. Като Министър на земеделието в кабинета на Георги Кьосеиванов (между ноември 1935 година и юли 1936 година) проф. Атанасов създава по канадски пример първия закон за защита на родната природа и дава на планината Витоша статута "Национален парк".
След преврата през 1945 година, той е обявен за фашист, заради връзките си с Америка и Западна Европа, уволнен е като декан на Агрономическия факултет в София, семейството му е изселено в Плевен и е подложено на политически репресии. Димитър Атанасов умира на 14 юли 1979 година в София.
„Днес живата история за тези българи са техните децата“, казва Бачурова. И в центъра на "Отскубнати до корен" е именно дъщерята на професора– Елена Атанасова, която вече не е сред нас, но през целия си живот е мечтала хората да узнаят истината за баща ѝ. Нейната биографична книга "Когато вече не мълчим" служи за стожер на сценария на филма. И отвъд шаблоните на историческото документално кино, историята е разказана емоционално, лично и вълнуващо, за да бъде много близка на зрителите, казва Антоанета Бачурова.
Документалните разкази на самата Елена, са дописани в нейното отсъствие, а младостта ѝ е възродена от възстановки, с участието на две млади актриси. „След като изгледаха готовия филм тези две момичета, деца на XXI век, бяха изумени от видяното и признаха, че не са знаели тази страна на близката ни история“ – казва Бачурова. Което за пореден път я убеждава, че нещо трябва да се направи на ниво образователна система в страната ни и тази истина да бъде включена в учебниците по история. „Децата трябва да знаят миналото“, категорична е Антоанета Бачурова.
„Ако чакаме учебниците да бъдат пренаписани, твърде много време ще отнеме. Вече има филми като тези на Адела Пеева и нашия, които да послужат като открит урок по история. Киното е изкуство, което засяга всичките ни сетива. Най-важното в политиката на една държава е образованието. То от своя страна върви ръка за ръка с културата.“
Затова наред с фестивалните прожекции, поредната от които ще бъде в Бургас на Международния фестивал на историческото и документално кино „DOCK 2023” от 17 до 22 септември, екипът на филма ще продължи да показва историята в кино „Одеон“ и галерия "Прегърни ме", за да не спира дискусията по темата. Особено важна за младите у нас.
Във филма участие взима и журналистът Даниела Горчева, която от 20 години живее в Нидерландия.
„Тя разказва как децата там до четвърти клас учат какво се е случило исторически в Източна Европа. Учат за Берлинската стена, за Чекпойнт Чарли. Това е историята на Европа. Тук нашите деца нищо не знаят за тези моменти. Скъсана е нишката с традицията на всички нива. Днес младите не знаят кой е Леон Даниел, Крикор Азарян например. Ние, възрастните сме виновни за това! Децата са мека глина- както ги омесиш, това ще получиш.“
И в духа на връзката между история и култура Антоанета Бачурова избира за заглавие на филма стиха от поета Борис Христов.
„Хареса ми като образ на нашия герой, защото в историята има едно изскубване на ботаническата градина, която той безвъзмездно е поддържал до софийското село Мрамор и реколтата от нея дарявал на различни стопанства из цяла България. След като бива заклеймен като фашист, заради връзките си със Западния свят, говорим за страшно ниво на примитивизъм, тази градина е не просто конфискувана от държавата - тя е напълно изкоренена и унищожена. Разбира се, на по-метафорично ниво – това е България, която е изскубана от нас, а трябваше да ни принадлежи. Без виновни и разговор толкова години по-късно“- разказва авторката.
А разговор трябва да има – за подценяването на комунизма, като важен фактор за ситуацията ни днес, за спомена за "изгубената България" и за онези „Отскубнати до корен“ градини.
Снимки: VIP MEDIA Film, Facebook /Антоанета БачуроваИталианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..
Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..
Главата на статуята на богинята на Филипопол Тюхе е открита в Епископската базилика в Пловдив, съобщи ръководителят на разкопките Любомир Мерджанов. По..
Вече десет години студенти от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" полагат целенасочени усилия за насърчаване на четенето сред..
Българистиката е предмет на особена почит в държавния педагогически университет "Богдан Хмелницки" в украинския град Мелитопол. Затова не е изненада, че..