„И няма път и влак, а като камъче отронен стоиш и стискаш стръкчето отскубано до корен“ – този стих от поемата „Сърдечен удар“ на поета Борис Христов дава заглавната рамка на една филмова история. История за миналото на България, за паметта, забравата и за ролята на образованието по пътя ни към светлото бъдеще.
В края на август, в рамките на 39-ите Празници на изкуствата "Аполония", в Созопол беше показан документалният филм "Отскубнати до корен". Най-новият кино-проект на Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов е драматичен разказ за важни исторически събития, чиито последици усещаме и в новото столетие, но за които сякаш не говорим. Историята разказва съдбата на забележителния учен проф. Димитър Атанасов Стригачев – американски възпитаник с принос към световната наука, основоположник на българската фитопатология и основател на Агрономическия факултет на Софийския университет.
Едва 23-годишен, роденият във видинското село Грамада българин, става първият наш агроном, завършил висше образование в Съединените щати – в Мичиганския държавен колеж по земеделие в гр. Ийст Ленсинг. При това с отличие и само за две и половина години вместо четири. Това му отваря вратите за научна работа в Департамента по патология на растенията в Уиско̀нсинският университет, където прави фундаментални открития в областта на заболяванията по растенията. През 1918-19 г., вследствие на научна разработка, получава магистърска степен /равностойно на кандидат на науките/ и е назначен за асистент в университета, с което автоматично става гражданин на Америка. Следващите две години специализира в Биологичния институт за земеделие и лесовъдство в Берлин, а след това още 4 години работи във Фитопатологичния институт във Вагенинген, Нидерландия, където среща и своята съпруга. През 1925 година проф. Атанасов и неговото семейство се връщат в България, където е поканен да стане доцент и пръв преподавател по фитопатология в Агрономическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. В следващите само шест месеца той успява да извоюва субсидиране от Рокфелеровата фондация за довършването на агрономическия факултет (постройката на Биологическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ до сградата на БНР).
Сценаристът и сърежисьор на „ Отскубнати до корен “ Антоанета Бачурова със съжаление отбелязва, че днес едва ли някой от студентите в този факултет знае кой е проф. Атанасов.
"Проф. Атанасов е един от българите, които са почти напълно забравени, въпреки огромния му принос за съграждането на страната в онези прословути първи 30 години на миналия век, когато България, едва съвзела се от национална катастрофа след Първата Световна война, започва да привиква всичките си синове, изпратени да учат в чужбина. Всички те се връщат обратно, за да съграждат отечеството си. Съдбата на проф. Атанасов, за съжаление, е сходна с тази на всички представители на онзи интелектуален, духовен, икономически и политически елит, който - за благодарност към всичко, което са направили за страната си - през 1944- 45-та година, с идването на комунистическия режим у нас, ще бъде почти унищожен. Ако не физически, то психически. И всъщност филмът е колкото за проф. Атанасов, да го реабилитираме и да върнем паметта за него и всичко, което е направил за България, толкова и на втори пласт тече контекстът и предупреждението, че трябва да разкажем докрай тези истории на българи, които са световно признати, които са направили толкова много за европейска България, а днес са забравени. Истории за дългата сянка на Държавна сигурност и за това, че в крайна сметка нашият филм се присъединява към други такива документални филми - слава богу, вече ги има – с които искаме да кажем, че разговорът за антикомунизма съвсем не трябва да е приключил и съвсем не е демоде. Защото това, което се е станало и ние не го знаем е всъщност обяснението на много неща, които ни се случват днес на нас", обясни в предаването "Артефир" на БНР Антоанета Бачурова.
Проф. Димитър Атанасов е автор на първия учебник по фитопатология на Балканите, който е преведен на румънски и сръбски език. Той обучава и първите специалисти в тази област от Балканите. Проучва вирусните болести по растенията и публикува над 100 научни труда в областта на фитопатологията. Като Министър на земеделието в кабинета на Георги Кьосеиванов (между ноември 1935 година и юли 1936 година) проф. Атанасов създава по канадски пример първия закон за защита на родната природа и дава на планината Витоша статута "Национален парк".
След преврата през 1945 година, той е обявен за фашист, заради връзките си с Америка и Западна Европа, уволнен е като декан на Агрономическия факултет в София, семейството му е изселено в Плевен и е подложено на политически репресии. Димитър Атанасов умира на 14 юли 1979 година в София.
„Днес живата история за тези българи са техните децата“, казва Бачурова. И в центъра на "Отскубнати до корен" е именно дъщерята на професора– Елена Атанасова, която вече не е сред нас, но през целия си живот е мечтала хората да узнаят истината за баща ѝ. Нейната биографична книга "Когато вече не мълчим" служи за стожер на сценария на филма. И отвъд шаблоните на историческото документално кино, историята е разказана емоционално, лично и вълнуващо, за да бъде много близка на зрителите, казва Антоанета Бачурова.
Документалните разкази на самата Елена, са дописани в нейното отсъствие, а младостта ѝ е възродена от възстановки, с участието на две млади актриси. „След като изгледаха готовия филм тези две момичета, деца на XXI век, бяха изумени от видяното и признаха, че не са знаели тази страна на близката ни история“ – казва Бачурова. Което за пореден път я убеждава, че нещо трябва да се направи на ниво образователна система в страната ни и тази истина да бъде включена в учебниците по история. „Децата трябва да знаят миналото“, категорична е Антоанета Бачурова.
„Ако чакаме учебниците да бъдат пренаписани, твърде много време ще отнеме. Вече има филми като тези на Адела Пеева и нашия, които да послужат като открит урок по история. Киното е изкуство, което засяга всичките ни сетива. Най-важното в политиката на една държава е образованието. То от своя страна върви ръка за ръка с културата.“
Затова наред с фестивалните прожекции, поредната от които ще бъде в Бургас на Международния фестивал на историческото и документално кино „DOCK 2023” от 17 до 22 септември, екипът на филма ще продължи да показва историята в кино „Одеон“ и галерия "Прегърни ме", за да не спира дискусията по темата. Особено важна за младите у нас.
Във филма участие взима и журналистът Даниела Горчева, която от 20 години живее в Нидерландия.
„Тя разказва как децата там до четвърти клас учат какво се е случило исторически в Източна Европа. Учат за Берлинската стена, за Чекпойнт Чарли. Това е историята на Европа. Тук нашите деца нищо не знаят за тези моменти. Скъсана е нишката с традицията на всички нива. Днес младите не знаят кой е Леон Даниел, Крикор Азарян например. Ние, възрастните сме виновни за това! Децата са мека глина- както ги омесиш, това ще получиш.“
И в духа на връзката между история и култура Антоанета Бачурова избира за заглавие на филма стиха от поета Борис Христов.
„Хареса ми като образ на нашия герой, защото в историята има едно изскубване на ботаническата градина, която той безвъзмездно е поддържал до софийското село Мрамор и реколтата от нея дарявал на различни стопанства из цяла България. След като бива заклеймен като фашист, заради връзките си със Западния свят, говорим за страшно ниво на примитивизъм, тази градина е не просто конфискувана от държавата - тя е напълно изкоренена и унищожена. Разбира се, на по-метафорично ниво – това е България, която е изскубана от нас, а трябваше да ни принадлежи. Без виновни и разговор толкова години по-късно“- разказва авторката.
А разговор трябва да има – за подценяването на комунизма, като важен фактор за ситуацията ни днес, за спомена за "изгубената България" и за онези „Отскубнати до корен“ градини.
Снимки: VIP MEDIA Film, Facebook /Антоанета БачуроваЧетвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София...