Намираме се накрая на България, съвсем близо до град Силистра, където Дунав напуска територията на страната ни и продължава през Румъния, за да се влее в Черно море. Едва на 17 км от най-северния български град, въздухът е кристален, а погледът се губи в синевата на езеро с плаващи тръстикови острови, превърнали се в дом на невероятно разнообразие от пернати обитатели. Това е крайдунавското езеро Сребърна – една от най-важните влажни зони на Стария континент, обявена за биосферен резерват от ЮНЕСКО.
Хората могат да наблюдават птиците, но само отдалеч, докато се разхождат по екопътеката, която обикаля водния басейн. За целта са инсталирани беседки за отдих и наблюдателни станции.
„Птиците тук имат див начин на живот и определено не харесват човешкия контакт“ – казва Яна Райнова, екскурзовод към Природонаучен музей „Сребърна“, разположен на територията на резервата, и добавя:
“Тук обитават около 220 вида птици, като гнездящите са 90 вида. А може би най-ценните са чаплите, защото в цяла Европа чаплите са 7 вида, а в Сребърна те са 6 вида. Имаме корморани, лебеди, скорци … Изключително много са птиците ни. Резерватът се разстила на 8 500 декара и няма как да се видят всички видове. Тук човешкият контакт е много органичен.“
Вижте краткия репортаж от нашата разходка до резервата „Сребърна“ и до други любопитни крайречни кътчета около Силистра
Птиците могат да се наблюдават от Природонаучния музей „Сребърна“. За целта на посетителите се предоставят специални далекогледи. На определени места в езерото са монтирани видеокамери и така, в реално време, се проследява житието и битието на местното пернато общество.
През бинокъла в далечината съзираме дървена платформа с гнездящи на нея птици. Това е местната гордост – колонията от къдроглави пеликани – рядък вид, застрашен в световен мащаб:
„Кралят на резервата е къдроглавият пеликан – казва Яна Райнова. – Обикновено той идва в края на декември – началото на януари и си заминава към края на юли, началото на август месец. Те са доста устойчиви птици, издържат на минус 15 градуса. В момента при нас гнездят около 30 двойки. И са изключително интелигентни и грижовни към своите малки. Това са моногамни птици и никога не си остават пеликанчето без надзор. Абсолютно всички пеликанчета, когато станат на два месеца, ги събират в една група, по подобие на човешките детски ясли, и 5-6 женски започват да ги обучават да плуват, да летят, да се хранят и така им придават житейски опит. Защото пеликанчетата, като нас хората, не се излюпват с житейски инстинкти, а трябва да ги придобият.“
В небето над Сребърна прелитат и розови пеликани. Но за разлика от къдроглавите им побратими, те не гнездят в Сребърна, а предимно в делтата на Дунав и в съседните Гърция и Турция. Затова, когато преди време в резервата се излюпило розово пеликанче, за първи път от 7 десетилетия, Яна и колегите й били приятно изненадани и обнадеждени. „Мъхът на розовото пеликанче не беше бял, както е при всички останали новоизлюпени, а …катранено черен. Въпреки това, цялата колония си го прие и си се грижеше за него“, казва Яна.
Красивите тръстикови острови са другата атракция на „Сребърна“.
„Ние ги наричаме плаващите острови, защото корените не са вкоренени в почвата на дъното, а плават във водата и когато се повдига нивото й, те също се повдигат и от силата на вятъра се местят като кораби. Но пък птиците гнездят на тези острови, които никога не се заливат с вода. Това е изключително важно за птиците които снасят своите яйца“ – обяснява ни Яна Райнова.
Вижте също:
Снимки и видео: Венета Николова, srebarnalake.com, bspb.org
Министърът на туризма Евтим Милошев проведе поредица срещи на високо ниво с министрите на туризма от Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн и генералния секретар на ресорния съвет на Кувейт, в рамките на световното туристическо изложение WTM в Лондон...
Със своите стари къщи с тиклени покриви, стръмните улички, които се вият нагоре в планината и каменните дувари, пазещи вековни тайни, Ковачевица е едно от най-красивите и романтични български села. Няма посетител, който да не ахне пред чара на..
В скътаното сред склоновете на Източните Родопи село Пчеларово разказват предание, че в района виреели вековни дъбови гори и орехови дървета, в чийто хралупи се въдели диви пчели. Пчеларството е отколешен поминък на хората, за което говори и самото..