Древните не са били много по-различни от нас. И тогава времената били трудни, а хората били ангажирани предимно с препитанието си. Въпреки това, те са намирали време и за развлечения. Доказват го археологическите находки на различни игри по нашите земи още от енеолита. Сега група млади хора в сътрудничество с музейни работници и археолози, се опитва да съживи миналото, като възстановява тези игри за новото поколение българи. "До момента сме разработили и предоставили игри за образователните програми на десет исторически музея в цялата страна" – казва Росица Маринова – програмен координатор на Центъра за неформално образование и културна дейност "АЛОС".
Тя си спомня, как преди време останала силно заинтригувана от един експонат на Историческия музей в Кюстендил – керамична фигурка, която представлява игра на ямички, покрита с 16 кръгли дупчици и малки кръгли керамични топчета в подходящия размер. Артефактът е открит в енеолитното селище Слатино и датира от каменно-медната епоха или отпреди 6 800 години. Росица решава да осъвремени играта, за да събуди любопитството на младите към древното ни минало.
"Интересното е че българският й вариант е от V хилядолетие пр. Хр. Подобни игри, изсечени с ямички, са намирани в Индия и Древен Египет, но те са от II хил. пр. Хр. Така че ако допуснем, че българската версия е нещо като старият първообраз на тази игра, това означава, че тя е с около 3 хилядолетия по-стара от древноегипетската. Сега център "Алос" я осъвремени с образователна цел, така че младите посетители на музея в Кюстендил да могат да играят на нея. Организират се дори турнири със състезателен характер" – разказва Росица.
Алкерк, римски шах Рота, Дама – това са все имена на проучени и осъвременени от Росица и колегите ѝ настолни игри, разпространени на територията на България през древността,античността и средновековието. Модерните им версии са изработени ръчно, изцяло от естествени материали - кожен велур, керамика и стъкло. "Върху играта на ямички, например, сме представили предписмени знаци от неолита, а също и фрагменти от интересен звезден календар с елементи от съзвездията "Мечка" и "Лебед". Идеята е да се потопи човек в атмосферата на праисторическите времена", казва Росица.
Как реагират съвременните хора на тези древни игри ?
"Реагират много познавателно, много свойски. Но това е естествено, защото става дума са древни стратегически игри. Открай време те са развивали способностите на младите хора за концентрация, стратегическо мислене, умение за последователност и динамика. Даже някои от игрите са се използвали от легионерите за тренировка на бойни умения преди битка" - обяснява Росица Маринова.
И един любопитен щрих – изследователи попадат на игри, под формата на рисунки или графити на най-неочакваните места. Например Алкерк е била издълбана върху крепостните стени на старите български столици Плиска и Велики Преслав. А играта Дама, позната още от древна Гърция и Рим, е открита издялана върху каменната скамейка пред скален манастир в Силистренско (VIII – XI век) край Исперих, научаваме от Росица. Освен стратегическите игри от миналото, екипът ѝ е проучил и адаптирал стара игра на зарове, която обаче е с хазартен характер и не е подходяща за ученици. "По всичко личи, че нашите предци са намирали начин да споделят свободното си време със семейството, приятелите, децата си, да играят и да се забавляват, така както на нас в забързания 21 век" - казва в заключение Росица Маринова.
Снимки: Център за неформално образование и културна дейност АЛОС
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
На 30 ноември православната ни църква почита паметта на св. ап. Андрей. Той е брат на свети първовърховен апостол Петър и се нарича Първозвани,..