Древните не са били много по-различни от нас. И тогава времената били трудни, а хората били ангажирани предимно с препитанието си. Въпреки това, те са намирали време и за развлечения. Доказват го археологическите находки на различни игри по нашите земи още от енеолита. Сега група млади хора в сътрудничество с музейни работници и археолози, се опитва да съживи миналото, като възстановява тези игри за новото поколение българи. "До момента сме разработили и предоставили игри за образователните програми на десет исторически музея в цялата страна" – казва Росица Маринова – програмен координатор на Центъра за неформално образование и културна дейност "АЛОС".
Тя си спомня, как преди време останала силно заинтригувана от един експонат на Историческия музей в Кюстендил – керамична фигурка, която представлява игра на ямички, покрита с 16 кръгли дупчици и малки кръгли керамични топчета в подходящия размер. Артефактът е открит в енеолитното селище Слатино и датира от каменно-медната епоха или отпреди 6 800 години. Росица решава да осъвремени играта, за да събуди любопитството на младите към древното ни минало.
"Интересното е че българският й вариант е от V хилядолетие пр. Хр. Подобни игри, изсечени с ямички, са намирани в Индия и Древен Египет, но те са от II хил. пр. Хр. Така че ако допуснем, че българската версия е нещо като старият първообраз на тази игра, това означава, че тя е с около 3 хилядолетия по-стара от древноегипетската. Сега център "Алос" я осъвремени с образователна цел, така че младите посетители на музея в Кюстендил да могат да играят на нея. Организират се дори турнири със състезателен характер" – разказва Росица.
Алкерк, римски шах Рота, Дама – това са все имена на проучени и осъвременени от Росица и колегите ѝ настолни игри, разпространени на територията на България през древността,античността и средновековието. Модерните им версии са изработени ръчно, изцяло от естествени материали - кожен велур, керамика и стъкло. "Върху играта на ямички, например, сме представили предписмени знаци от неолита, а също и фрагменти от интересен звезден календар с елементи от съзвездията "Мечка" и "Лебед". Идеята е да се потопи човек в атмосферата на праисторическите времена", казва Росица.
Как реагират съвременните хора на тези древни игри ?
"Реагират много познавателно, много свойски. Но това е естествено, защото става дума са древни стратегически игри. Открай време те са развивали способностите на младите хора за концентрация, стратегическо мислене, умение за последователност и динамика. Даже някои от игрите са се използвали от легионерите за тренировка на бойни умения преди битка" - обяснява Росица Маринова.
И един любопитен щрих – изследователи попадат на игри, под формата на рисунки или графити на най-неочакваните места. Например Алкерк е била издълбана върху крепостните стени на старите български столици Плиска и Велики Преслав. А играта Дама, позната още от древна Гърция и Рим, е открита издялана върху каменната скамейка пред скален манастир в Силистренско (VIII – XI век) край Исперих, научаваме от Росица. Освен стратегическите игри от миналото, екипът ѝ е проучил и адаптирал стара игра на зарове, която обаче е с хазартен характер и не е подходяща за ученици. "По всичко личи, че нашите предци са намирали начин да споделят свободното си време със семейството, приятелите, децата си, да играят и да се забавляват, така както на нас в забързания 21 век" - казва в заключение Росица Маринова.
Снимки: Център за неформално образование и културна дейност АЛОС
В календара на Българската православна църква са отредени и три специални дни, в които вярващите отправят молитви към Бога и раздават милостиня в памет на починалите си близки. Това са трите Задушници, които винаги се отбелязват в съботите, преди..
В една мразовита ноемврийска утрин на 1917 г., в разгара на Първата световна война, от базата край Ямбол излита цепелин L 59 към Танзания. Целта е да се доставят боеприпаси и материали на немски военни части, намиращи се в отдалечена и дива местност...
Православната ни Църква днес почита паметта на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, живели през IV век. Двамата били братя от Асирия, Мала Азия. Баща им грък езичник, починал рано; майка им Теодотия – християнка, ги утвърждавала в..