Магията е тясно преплетена с мирогледа и живота на старите българи. Многобройни са ритуалите, целящи да осигурят плодородие, да избавят от болести, да привлекат любов. Какви са били вярванията на народа ни? Какви персонажи и предмети са играли важна роля в ежедневието му? За всичко това разказва експозиция в Регионалния етнографски музей в Пловдив, която ни потапя в този загадъчен и тайнствен свят.

"Изложбата "Нишки сплитам и оплитам, радост и тъга преплитам" е посветена на магията и магичното в българската народна култура – обяснява Биляна Попова в интервю на Десислава Семковска от Радио България. – Заглавието, което сме избрали, не е случайно. То е свързано с идеята за нишките на човешкия живот и човешката съдба. Винаги има поне две нишки – добро и зло, живот и смърт, радост и мъка, полезни и вредоносни магии."

Магията е съвкупност от действия и обреди, правени с вярата, че чрез определени средства и начини човек е способен да въздейства върху себеподобните си, животните, растенията. Българите са познавали добре различните ѝ лица:

"Лечебната магия е свързана с предотвратяването на опасност от заболяване или прогонване на болест. Стопанската магия е била от изключителна важност и е целяла да осигури най-благоприятен изход от всяка стопанска дейност на общността. Метеорологичната магия се опитва да въздейства върху природните стихии – разказва Биляна Попова. – А за любовната магия девойката често е прибягвала до помощта на магьосница, с вярата, че след приемане на специални отвари или напръскване на дрехите на момъка с омагьосана вода, той ще изостави любимата си и ще се влюби в нея.“

Най-важните персонажи, застъпени в изложбата, са магьосницата и билкарката. Нашият народ е вярвал, че магьосниците са жени с различни от общоприетия физиологичен или социален статус – възрастни жени, бездетни жени, стари моми, вдовици. И обикновено тези жени се различават по това, че имат грозен белег на лицето си, погледът им е пронизващ, носът е дълъг и крив или пък е чип.

"Всяка магьосница притежава свои магически вещи. Обикновено това са рог на животно, клонка от растение, чаша, черно перо от птици. Тя прави вредоносни магии на пусто и изоставено огнище и има силата без да докосне човека да му навреди чрез определени магически действия" – разказва събеседничката ни.

Билкарката пък е жена, която владее тайната сила на билките и растенията и така помага на хората със своите полезни магии. В своите ритуали тя използва бяло кокошо перо, стар кокал от животно, ръжен клас, ножица, бръснач, сол, въглени, камъчета, донесени от Божи гроб. И, разбира се, най-добре познава скритите послания на растенията, които събира в точно определени дни и часове на деня и нощта.

Много са и магическите места в дома на старите българи. Прагът е свещено място, което бележи преминаването от един момент на живота в друг. Огнището също е свято място и около него не се правят магии. В комина като предпазна мяра срещу злото се поставят клонки от бодливи растения.

"От магичните предмети в изложбата сме засегнали дрехите и накитите, защитните предмети-апотропеи – амулети, талисмани и муски, и магическите предмети от бита на хората – продължава Биляна Попова. – От дрехите за момата най-силни апотропеи са извезаната риза, престилката и забрадката. Потурите пък са символ на мъжа. Интересен факт е, че потурите и калпакът са можели да заместят момъка по време на сватбения ритуал, ако той е отсъствал от дома. От накитите най-силни като предпазна функция са пафтите, защото те защитават бъдещата майка и нейното бъдещо дете.

Предметите в бита, които имат и магическа функция са лъжицата – символ на благополучие и ситост, хурката и кобилицата, веригата на огнището, ръженът. Шевицата също е предпазен символ срещу зли очи, уроки, лош поглед. И един от най-разпространените магически знаци е мартеницата, която предпазва човека и домашните животни от уроки и демонични същества.“

Изложбата в РЕМ-Пловдив, която съпътстват магическите илюстрации на художничката Дафина Терзиева, може да бъде видяна до 30 юни 2023 г. и се осъществява по програма "Наследство 2023" на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

• Защо предците ни са носили пояси?

• „Ясно слънце, ситни звезди”

• Вечната красота на българската шевица

Снимки: Регионален етнографски музей - Пловдив