30 години след присъединяването на България към Международната организация на Франкофонията, директорът на френския център за съвременно изкуство „Жорж Помпиду“ Ксавие Ре беше гост на Националната художествена галерия в София. Там, в аристократичната обстановка на Балната зала, в диалог с изкуствоведа Яра Бубнова и с публиката,той разказа за историята на музея, за органичната му връзка със средата, как привлича и смесва публиките си и за евентуално сътрудничество с България. Лекцията му „Музеят на изкуството днес: колекции, финансиране и развитие на публики“ беше в рамките на изложбата на Националната галерия „Жорж Папазов - Осветителят“, художник, свързван със сюрреализма и авангардните течения от първата половина на ХХ век, чието изкуство го отвежда от Ямбол в Прага, Виена, Берлин и най-накрая – в Париж.
Основан през 1977 г., центърът „Жорж Помпиду“ не е само галерия. В него се помещават обществена и научна библиотека, център за промишлен дизайн, институт за изследване на музика, звук и акустика - новаторска идея през 70-те години на м.в.:
„Музеите много се промениха, откакто беше отворен Центърът „Помпиду“ и в някакъв смисъл той даде импулс на преобразяването на музея от място на знание в място на красота, на образование, на обществени връзки, живот и споделяне“, разказва Ксавие Ре.
Функцията на музея е въплътена в сградата му – архитектурна утопия, където няма опозиция между вън и вътре, като пространството пред музея е естественото му продължение. За разлика от класическия музей - величествен, монументален дворец, където се влиза като в култова сграда, „Помпиду“ е отворен към всички, приобщаващ към културата и познанието.
„Сградата е замислена като наследник на готическите катедрали от Средновековието, – обяснява директорът на центъра „Помпиду“. Защо? –Защото е проектирана въз основа на архитектурен рационализъм. През Средновековието е трябвало да се вижда носещата структура на катедралата. През ХХ в. се вижда животът на сградата: водата, въздухът, електричеството, хората вътре.“
Музеят, който понастоящем разполага с филиали в Брюксел, Малага, Шанхай и Джърси Сити, не е „само витрина на френското изкуство, а място за диалог с изкуството, създадено във Франция – естествено не става въпрос само за изкуство, дело на французи. Намираме се до прекрасната ретроспективна изложба на Жорж Папазов, който е пример за творците, прекарали част от живота си във Франция и които са част от европейската и дори световна художествена общност“. Именно това е смисълът, вложен в „национален“.
Колекцията на Националния център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“ първоначално идва от фонда на Люксембургския музей, наричан през ХІХ в. „музей на живите артисти“. Той е разпределен между музея „Орсе“ /Musée d’Orsay/ – музей на изкуството на ХІХ в. и националния музей за модерно изкуство. Следователно, смята Ксавие Ре, който, преди да застане начело на Центъра „Помпиду“, дълго време е главен уредник в „Орсе“, историческият разрив между двете колекции е произволен. Какъв може да е обаче символичният прелом между тях? „Може би движещият се образ. Движещият се образ е много важен, защото, наред с фотографията през ХІХ в., бележи големия прелом и безкрайните възможности на художественото творчество“, заключава Ксавие Ре.
Можем ли да очакваме отварянето на нов филиал на Центъра „Помпиду“ в България или Източна Европа? За съжаление, не. Музеят, където засега са изложени само двама български художници – Недко Солаков и Красимир Терзиев – едва ли ще представи и ретроспективната изложба на Жорж Папазов, защото му предстоят мащабни ремонтни дейности от 2025 г., а дотогава програмата е запълнена.
„За сметка на това, художниците, които са се впуснали в приключението на сюрреализма в България и в Европа, ще присъстват в изложбата, посветена на сюрреализма, която подготвяме от две години, по случай стогодишнината на Манифеста на сюрреализма на Андре Бретон през 2024г.“, – обеща директорът на Центъра „Помпиду“, по време на гостуването си в София.
Снимки: Facebook /Национална галерия, Centre Pompidou, Мария Стоева
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..
Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..
Документалният филм „Духовното огледало на християнския Несебър“ на БНТ бе отличен с общо четири награди на три престижни международни кинофестивала в Бразилия, Грузия и Португалия . Сценарист на лентата е нашият колега от Радио България Иво..
Главата на статуята на богинята на Филипопол Тюхе е открита в Епископската базилика в Пловдив, съобщи ръководителят на разкопките Любомир Мерджанов. По..
Мелитополският държавен педагогически институт "Богдан Хмелницки", заедно с Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", организира деветите..