30 години след присъединяването на България към Международната организация на Франкофонията, директорът на френския център за съвременно изкуство „Жорж Помпиду“ Ксавие Ре беше гост на Националната художествена галерия в София. Там, в аристократичната обстановка на Балната зала, в диалог с изкуствоведа Яра Бубнова и с публиката,той разказа за историята на музея, за органичната му връзка със средата, как привлича и смесва публиките си и за евентуално сътрудничество с България. Лекцията му „Музеят на изкуството днес: колекции, финансиране и развитие на публики“ беше в рамките на изложбата на Националната галерия „Жорж Папазов - Осветителят“, художник, свързван със сюрреализма и авангардните течения от първата половина на ХХ век, чието изкуство го отвежда от Ямбол в Прага, Виена, Берлин и най-накрая – в Париж.
Основан през 1977 г., центърът „Жорж Помпиду“ не е само галерия. В него се помещават обществена и научна библиотека, център за промишлен дизайн, институт за изследване на музика, звук и акустика - новаторска идея през 70-те години на м.в.:
„Музеите много се промениха, откакто беше отворен Центърът „Помпиду“ и в някакъв смисъл той даде импулс на преобразяването на музея от място на знание в място на красота, на образование, на обществени връзки, живот и споделяне“, разказва Ксавие Ре.
Функцията на музея е въплътена в сградата му – архитектурна утопия, където няма опозиция между вън и вътре, като пространството пред музея е естественото му продължение. За разлика от класическия музей - величествен, монументален дворец, където се влиза като в култова сграда, „Помпиду“ е отворен към всички, приобщаващ към културата и познанието.
„Сградата е замислена като наследник на готическите катедрали от Средновековието, – обяснява директорът на центъра „Помпиду“. Защо? –Защото е проектирана въз основа на архитектурен рационализъм. През Средновековието е трябвало да се вижда носещата структура на катедралата. През ХХ в. се вижда животът на сградата: водата, въздухът, електричеството, хората вътре.“
Музеят, който понастоящем разполага с филиали в Брюксел, Малага, Шанхай и Джърси Сити, не е „само витрина на френското изкуство, а място за диалог с изкуството, създадено във Франция – естествено не става въпрос само за изкуство, дело на французи. Намираме се до прекрасната ретроспективна изложба на Жорж Папазов, който е пример за творците, прекарали част от живота си във Франция и които са част от европейската и дори световна художествена общност“. Именно това е смисълът, вложен в „национален“.
Колекцията на Националния център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“ първоначално идва от фонда на Люксембургския музей, наричан през ХІХ в. „музей на живите артисти“. Той е разпределен между музея „Орсе“ /Musée d’Orsay/ – музей на изкуството на ХІХ в. и националния музей за модерно изкуство. Следователно, смята Ксавие Ре, който, преди да застане начело на Центъра „Помпиду“, дълго време е главен уредник в „Орсе“, историческият разрив между двете колекции е произволен. Какъв може да е обаче символичният прелом между тях? „Може би движещият се образ. Движещият се образ е много важен, защото, наред с фотографията през ХІХ в., бележи големия прелом и безкрайните възможности на художественото творчество“, заключава Ксавие Ре.
Можем ли да очакваме отварянето на нов филиал на Центъра „Помпиду“ в България или Източна Европа? За съжаление, не. Музеят, където засега са изложени само двама български художници – Недко Солаков и Красимир Терзиев – едва ли ще представи и ретроспективната изложба на Жорж Папазов, защото му предстоят мащабни ремонтни дейности от 2025 г., а дотогава програмата е запълнена.
„За сметка на това, художниците, които са се впуснали в приключението на сюрреализма в България и в Европа, ще присъстват в изложбата, посветена на сюрреализма, която подготвяме от две години, по случай стогодишнината на Манифеста на сюрреализма на Андре Бретон през 2024г.“, – обеща директорът на Центъра „Помпиду“, по време на гостуването си в София.
Снимки: Facebook /Национална галерия, Centre Pompidou, Мария Стоева
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..