"Геният, това е оня фермент, който кара ширата да кипи и да става на вино. Във всяка капка шира от грозде има милиони ферменти, които бъкат, които врят, които кипят, които се изявяват, но забележи, синко, - ако намерят условия да се проявят. У всеки човек се крие един потенциален гений за нещо. Но ако не намерят условия да се прояви…Ако ширата, която кипи в кацата, се замрази, ще замръзнат и гениите, и ферментите. Ако ширата се разреди с вода – също. Затова и робството гнети и трови хората, защото човек е винаги притеснен. И затова българският гений в миналото не се е много проявил, защото е бил притеснен" – думи на Владимир Димитров – Майстора. Рисувачът на души, както често наричат гениалния български творец, споделя размислите си в разговор с писателя и журналист Михаил Топалов.
Всеки път, когато се доближаваме до спомена за Владимир Димитров – Майстора, ние откриваме по нещо ново за нас като българи. Не само заради картините си, но и заради натрупания опит при следването си в Париж и от всички участия с изложби и пътувания по света, Майстора е събуждал респект и е получавал въпроси за изкуството и света от своите съвременници. А днес, със същото живо любопитство ние търсим да се сближим чрез спомена до художника. В такива мигове отиваме при хората в Кюстендил и в село Шишковци, което е истински „роден дом“ за изкуството на Майстора. По улиците там, в градините и дворовете и сега сякаш хората чакат да премине със статива си беловласият художник.
Денят 1 февруари – рождената дата на Владимир Димитров, е истински празник за Кюстендил. Животът на всеки жител тук неизменно преминава покрай картините на Майстора, покрай къщите и дърветата, рисувани от художника, покрай хората, запечатани като за спомен върху живописните платна. Животът в Кюстендил преминава и през галерията, където се пазят най-много от шедьоврите на Владимир Димитров-Майстора.
"Неговото творчество е като истинска благословия за нашия град и за нас – тукашните около петдесет художници" – казва Евгени Серафимов, който се чувства призван да разказва и изследва творчеството на именития си предшественик:
"Това е голям празник за нашия град – 1 февруари, защото най-вече в изкуството е очарованието на това място. И всичко, което се случва и ми се е случвало лично през годините, е започнало от този човек, от картините на Майстора. Няма художник в Кюстендил, който да не е свързан с това творчество и всеки от тях говори със същата обич и възхищение, които аз изпитвам към Майстора. Всяка година на 1 февруари Майстора отново така се „ражда“ сред нас.
За нас е шанс, че е Майстора родом от този край. Той учи в Кюстендил и после се връща отново, за да работи и да ни остави най-прекрасните си картини. Затова имаме и тази Национална галерия "Владимир Димитров – Майстора". Всяка година за неговия рожден ден галерията подготвя по нещо различно и запомнящо се. Тази година ще се връчи Националната награда за живопис на името на Майстора. Преди няколко години този приз беше възстановен, като национална награда за най-добрата живописна изложба на съвременни художници, представили се през изминалата календарна година. Нейният носител получава и възможност да подреди самостоятелна изложба в галерията на Майстора в Кюстендил. Така тази година ние ще видим чудесна живописна изложба на новия носител на наградата – Атанас Парушев.
За празника, а и за изложбата, в града идват много художници, не само от района на Кюстендил, а от цялата страна. По традиция, след като посетят галерията, всички отиват в село Шишковци, където е домът-музей на Владимир Димитров, а в центъра на селото е и мястото за поклонение. Така, на 1 февруари Кюстендил се превръща в столица на изкуството и винаги вълнението е голямо. Това е и хубав повод да видиш галерията изпълнена с най-добрите съвременни български автори на скулптура и живопис. Тук те се срещат, разговарят, разглеждат творбите, а името на Майстора се споменава непрекъснато - така той отново е сред нас. Атмосферата е много тържествена и по български топла и хубава."
Снимки: Facebook/ Art Gallery "Vladimir Dimitrov-Maystora"
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..