Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кинофестивал в София поставя на фокус въпросите за различията и толерантността

Снимка: София МЕНАР фест

Онази част от центъра на българската столица, където в близост са разположени православен храм, католическа църква, синагогата и джамията е известна като „четириъгълник на толерантността“. А тези дни на няколко метра от тях, в  ролята на „петия храм“ Домът на киното отваря врати за фестивала София МЕНАР и чрез филмовото изкуство ни разказва за съдбите на различни народи и хора, а зрителите се докосват до далечни страни и истории.

Вече 15 години сдружение „Позор“ среща българската публика с най-доброто от игралното, документалното и късометражното кино на Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка. Наричат проекта си Sofia MENAR (Middle East & Nort African Region Film Festival). Фестивалът започна на 16 януари и ще продължи до 29 януари, а изкушените от кино историите могат да ги видят в няколко салона - в Дома на киното, Културен център G8, „Евро синема“ и кино „Влайкова“.

Кое вдъхновява организаторите Ангел Хаджийски и Здравко Григоров да обърнат поглед именно към тази част на света и да ни запознаят с изкуството там?

Ангел Хаджийски, Катерина Борисова и Здравко Григоров

Ангел Хаджийски е завършил тюркология, учил е арабски и фарси, а Здравко Григоров е специализирал кинознание. И така, чрез общите им професионални интереси и хобито им да пътуват се заражда фестивалът София МЕНАР, за да ни поведе на културно пътешествие към далечни светове, религии и нрави, но не само:

„За първи път фестивалът беше открит с български филм – разказва Здравко Григоров. – Изключително благодарни на режисьорката Катерина Борисова, че ни се довери да открием 15-тия София МЕНАР с филма „Духът на Шехерезада“. Най-голямата радост за нас беше, че билетите се изчерпаха седмица преди началото на фестивала, което говори както за интереса към фестивала, така и за интереса към българското кино. Част от артистите, които са представени в „Духът на Шехерезада“ бяха гости на фестивала. Посвириха, попяха, получи се една празнична атмосфера.“

Филмът разказва за хора на изкуството от Близкия изток, които живеят в България. В началото пристигат в една чужда държава, в която търсят спасение, но постепенно намират много общи неща в културата, традициите, кухнята, музиката и така започват да я чувстват все по-близка, все по-позната. Днес са толкова свързани със страната и хората тук, че за тях България е като втора родина, а историите им са като приказка на Шехерезада из софийските улици, където главните герои от Ориента творят в балканската реалност реге музика с арабски мотиви и изпълняват български фолклор с източни инструменти.“

Директно до сърцето на зрителя стига изпълнението, което Саад Аладин от Ирак и сириецът Амджад Джад правят на българската народна песен „Катерино моме“, акомпанирана от музикални инструменти от техните страни.

Саад Аладин и Амджад Джад

Тази година фокусът на фестивала е върху иранското кино.

„Фокусът е върху жените режисьорки от Иран, провокирано от събитията през последните месеци – обяснява Здравко Григоров. – Ще покажем четири филма на ирански режисьорки. Мога да акцентирам върху два от тях. Единият е „19“ на Манидже Хакмад. Тя е една от водещите режисьорки в Иран, бунтарка, винаги готова да се бори с трудностите, с които се сблъскват жените там. Другият филм е „Като слънцето и луната“ на режисьорката Сетаре Ескандари.“

Неслучайно фестивалът започна с прожекция на „Духът на Шехерезада“. В основата на филма е идеята за разбиването на стереотипите, т.е. всички наслагвания, които през годините по исторически, политически, културоложки причини сме допуснали. Изкуството ли е най-силният мост към другия? Отговорът е на поета арабист д-р Азиз Назми Шакир, който също участва в българския филм:

„Няма как да не е най-добрият мост, защото изкуството се явява своеобразен филтър, т.е. не всеки може да премине през този мост, колкото и широк да е той. Оттатък моста всъщност имате музика, литература, имате и кухня. Замислете се, ако премахнете всички дюнержийници, всички капанчета, които предлагат фалафел и други арабски специалитети в София – това някак си ще промени облика на града. Ние с кухнята сме по-склонни да свържем арабската култура, но много по-важно и по-вкусно би било за българския интелигентен човек да прочете нещо от арабски автор, да гледа филм.“

Снимки: София МЕНАР фест

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: Български културен институт в Берлин

В Берлин показват документалния филм “Йоргос Гунаропулос от Созопол”

Прожекция на документалния филм "Йоргос Гунаропулос от Созопол" ще има тази вечер от 18.00 ч. в берлинскито кино "Brotfabrik". Йоргос Гунаропулос /1889 - 1977/ е един от най-значимите гръцки художници на своето време. Роден на брега на Черно..

публикувано на 04.11.24 в 15:51
Илияна Йотова

Илияна Йотова открива изложбата със съкровища от Древна Тракия в Лос Анджелис

Вицепрезидентът Илияна Йотова открива на 3 ноември в световноизвестния музей “Гети” в Лос Анджелис изложбата “Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция”, съобщиха от прессекретариата на президентската институция. Златни..

публикувано на 03.11.24 в 06:00

За пиетета към будителите и съвременното измерение на будителството

Будителите са личностите, към които изпитваме не само признателност и възхищение, но и възприемаме като едни от най-значимите фигури в историята ни, защото събуждат чувството ни за национална приобщеност. Какво обаче стои зад понятието "будител“,..

публикувано на 01.11.24 в 05:30