Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кинофестивал в София поставя на фокус въпросите за различията и толерантността

Снимка: София МЕНАР фест

Онази част от центъра на българската столица, където в близост са разположени православен храм, католическа църква, синагогата и джамията е известна като „четириъгълник на толерантността“. А тези дни на няколко метра от тях, в  ролята на „петия храм“ Домът на киното отваря врати за фестивала София МЕНАР и чрез филмовото изкуство ни разказва за съдбите на различни народи и хора, а зрителите се докосват до далечни страни и истории.

Вече 15 години сдружение „Позор“ среща българската публика с най-доброто от игралното, документалното и късометражното кино на Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка. Наричат проекта си Sofia MENAR (Middle East & Nort African Region Film Festival). Фестивалът започна на 16 януари и ще продължи до 29 януари, а изкушените от кино историите могат да ги видят в няколко салона - в Дома на киното, Културен център G8, „Евро синема“ и кино „Влайкова“.

Кое вдъхновява организаторите Ангел Хаджийски и Здравко Григоров да обърнат поглед именно към тази част на света и да ни запознаят с изкуството там?

Ангел Хаджийски, Катерина Борисова и Здравко Григоров

Ангел Хаджийски е завършил тюркология, учил е арабски и фарси, а Здравко Григоров е специализирал кинознание. И така, чрез общите им професионални интереси и хобито им да пътуват се заражда фестивалът София МЕНАР, за да ни поведе на културно пътешествие към далечни светове, религии и нрави, но не само:

„За първи път фестивалът беше открит с български филм – разказва Здравко Григоров. – Изключително благодарни на режисьорката Катерина Борисова, че ни се довери да открием 15-тия София МЕНАР с филма „Духът на Шехерезада“. Най-голямата радост за нас беше, че билетите се изчерпаха седмица преди началото на фестивала, което говори както за интереса към фестивала, така и за интереса към българското кино. Част от артистите, които са представени в „Духът на Шехерезада“ бяха гости на фестивала. Посвириха, попяха, получи се една празнична атмосфера.“

Филмът разказва за хора на изкуството от Близкия изток, които живеят в България. В началото пристигат в една чужда държава, в която търсят спасение, но постепенно намират много общи неща в културата, традициите, кухнята, музиката и така започват да я чувстват все по-близка, все по-позната. Днес са толкова свързани със страната и хората тук, че за тях България е като втора родина, а историите им са като приказка на Шехерезада из софийските улици, където главните герои от Ориента творят в балканската реалност реге музика с арабски мотиви и изпълняват български фолклор с източни инструменти.“

Директно до сърцето на зрителя стига изпълнението, което Саад Аладин от Ирак и сириецът Амджад Джад правят на българската народна песен „Катерино моме“, акомпанирана от музикални инструменти от техните страни.

Саад Аладин и Амджад Джад

Тази година фокусът на фестивала е върху иранското кино.

„Фокусът е върху жените режисьорки от Иран, провокирано от събитията през последните месеци – обяснява Здравко Григоров. – Ще покажем четири филма на ирански режисьорки. Мога да акцентирам върху два от тях. Единият е „19“ на Манидже Хакмад. Тя е една от водещите режисьорки в Иран, бунтарка, винаги готова да се бори с трудностите, с които се сблъскват жените там. Другият филм е „Като слънцето и луната“ на режисьорката Сетаре Ескандари.“

Неслучайно фестивалът започна с прожекция на „Духът на Шехерезада“. В основата на филма е идеята за разбиването на стереотипите, т.е. всички наслагвания, които през годините по исторически, политически, културоложки причини сме допуснали. Изкуството ли е най-силният мост към другия? Отговорът е на поета арабист д-р Азиз Назми Шакир, който също участва в българския филм:

„Няма как да не е най-добрият мост, защото изкуството се явява своеобразен филтър, т.е. не всеки може да премине през този мост, колкото и широк да е той. Оттатък моста всъщност имате музика, литература, имате и кухня. Замислете се, ако премахнете всички дюнержийници, всички капанчета, които предлагат фалафел и други арабски специалитети в София – това някак си ще промени облика на града. Ние с кухнята сме по-склонни да свържем арабската култура, но много по-важно и по-вкусно би било за българския интелигентен човек да прочете нещо от арабски автор, да гледа филм.“

Снимки: София МЕНАР фест

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Кадър от „Идва есента“

Музиката е на фокус в Киномания – най-старата филмова панорама у нас

Тази вечер, 13 ноември, в Зала 1 на НДК в София започва 38-ото издание на Киномания. Началото на кинопанорамата ще бъде дадено с най-новия игрален филм на режисьора Милко Лазаров "Стадото”, чиято световна премиера беше преди месец в Лондон, в..

публикувано на 13.11.24 в 10:10

БНР пита: Кои са българските посланици на културата на 2024 г.?

Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..

публикувано на 11.11.24 в 20:05

Графити в Благоевград напомнят 20-годишната ни история в НАТО

Преди дни в Благоевград беше представен цветен графити-стенопис, създаден във връзка със 20-ата годишнина от членството на страната ни в НАТО. Стрийт-арт творбата може да се види на   ул. "Славянска" №65 и е реализирана с подкрепата на..

публикувано на 10.11.24 в 08:05