Дванайсет милиона души всяка година умират от болести, пренасяни чрез питейната вода, и броят им продължава да расте. Затова и пред науката стои предизвикателството как най-успешно да бъдат неутрализирани нововъзникващите замърсители. Сред изследователите по цял свят, търсещи решение на този проблем, е младият български учен доц. д-р Нина Кънева-Добревска, която неотдавна спечели наградата "За жените в науката" на световна козметична компания и ЮНЕСКО.
Научните си търсения Нина Кънева съсредоточава именно върху чистотата на водата – един от глобалните проблеми за оцеляването ни като биологичен вид. Проектът й "Пречистване на води от фармацевтичните лекарства" впечатли журито и ѝ донесе стипендия от 5 хил. долара. Ученият е част от катедрата "Неорганична химия" на Факултета по химия и фармация на СУ "Св. Климент Охридски".
"Проблемът наистина е актуален, глобален и е свързан със съществуването на човечеството – казва Нина Кънева. – Въздухът става все по-замърсен с газове, а водите с всякакви токсични вещества, които оказват вредно въздействие върху здравето на животните и на човека. Докладът на Световната здравна организация показва, че много болести са свързани именно с консумацията на замърсени води и броят на засегнатите райони всеки път нараства."
Сред нововъзникващите замърсители на водите са фармацевтичните лекарства – активни съединения с различни функции и свойства, които вредят на всяко ниво в биологичната йерархия. Пречиствателните станции обаче не успяват да ги разградят и те попадат във водата, макар и в ниски концентрации. "Тук идва ролята на фотокатализатори като титанов диоксид и цинков оксид, които спомагат токсичните замърсители да бъдат превърнати в безвредни вещества", добавя ученият. Целта ѝ е с тяхна помощ да допринесе "максимално да се преодолеят пречките за пълната минерализация на фармацевтичните лекарства и да се получи чиста вода".
Зад неразгадаемите, лишени от емоции химични формули, преди години седмокласничката Нина Кънева открива свят на необятни тайни и възможности, който постепенно прави свой в Националната природо-математическа гимназия и Софийския университет, по време на специализациите в Чехия, Япония и Израел, на работното си място, превърнато във втори дом.
"През 2007 г. бях първи курс бакалавър и имах щастието да попадна в Лабораторията по наука и технологии на наночастиците под ръководството на един невероятен човек и учен – покойният доцент Цецо Душкин – спомня си тя. – Тогава той ми възложи първия проект, свързан с малахитово зеленото багрило, което се е използвало за отстраняването на бактерии в аквариуми за рибки и впоследствие оказало се канцерогенно. Любопитен факт е, че гранофуринът за лекуване на болно гърло е съдържал това багрило. Именно от тази лаборатория последваха множество неща – проект след проект, изследване след изследване, надграждане на знания и огромен интерес и любов към това, което правя вече 15 години."
Макар да я канят на работа в не една държава, Нина избира да се развива в България: "Останах тук, защото много обичам родината си и българския фолклор. Освен това страната ни има какво да даде на младите учени." Самата тя отваря вратите на лабораторията си, за да поощри кадърните младите хора да се занимават с наука у нас, както към нея преди време са се отнесли научните ѝ ръководители.
"При мен в момента работи една студентка втори курс в специалност "Химия" – разказва Нина Кънева. – Много млада, кадърна, умна, интелигентна и просто ѝ се възхищавам, защото още отсега има множество идеи. Аз лично ще направя всичко възможно, за да ги реализираме и тя да остане в България."
Подобно на Нина, която казва, че е осъществила всичките си мечти. Днес тя е майка на момиченце, отскоро е доцент и вече стипендиант на програмата "За жените в науката". "Но зад всичките тези мечти стоят много трудности, много безсънни нощи, много неуспешни експерименти, 77 научни статии и около 100 участия в научни конференции", признава тя. А на въпроса "Все пак не ви ли хрумва някоя нова мечта?",отговаря: "Прекалено щастлива съм, за да мисля за това".
Още за тазгодишните стипендианти на "За жените в науката" вижте:
Снимки: Диана Цанкова, Ани Петрова
Преживяваше в междинен свят, издигнат над дребнавостите на материята, ала с допусната до Божия промисъл душа. С прилепени до земята нозе отваряше сърцето си за птиците и слушаше с наслада гъшия хор. А в белотата на картона привиждаше лицата на велики..
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..
Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..
Предимно облачно
Разкъсана облачност