Ако посетите нашенски фермерски пазар, ще останете впечатлени от невероятното разнообразие от типично български биопродукти. Спектърът е широк – от натурална козметика и напитки, до био храни и дори лечебни препарати по рецепти от народната медицина.
Да си биопроизводител в България обаче си е истинско предизвикателство, научаваме от Пенка Цочева от град Троян. През 2005 година върху собствена земя, тя засажда първите декари арония, ябълки и сливи, започва да отглежда и дюли. По-късно решава да обогати палитрата си с една нетипична за географските ни ширини култура - планински лимон, който чудесно вирее на 1000 метра височина сред суровия климат на Троянския Балкан. “Планинският лимон стана хит покрай респираторните заболявания като ковида, грипа и пневмониите“- казва Пенка. Биопродукцията от нейната ферма обаче трудно намира пазар, затова тя решава да затвори цикъла на производство:
След сериозния пик през 2017 г., делът на биопродукцията в България се е свил значително от 7% , до сегашните 1,5%, алармират отБългарската асоциация "Биопродукти". Затова пък търсенето е голямо и вносът от чужбина расте. Масова практика е български био суровини да се изнасят на безценица зад граници и там да се преработват. После, под формата на готов артикул, те се появяват у нас, подбивайки по този начин пазара на биопродуктите madeinBG.
“Биоземеделието е с по-ниски добиви и с далеч по-висока цена на крайния продукт“ – казва Пенка. Подобно на нейните колеги, и тя разчита на подкрепа от страна на държавата. Но заради установени схеми на измами в сектора, през последните години държавата упражнява свръх регулация, която спъва и обезсърчава производителите:
“Много са ниски субсидиите за биопроизводители, а имаше и празни години, когато Министерството на земеделието не разполагаше със средства за биологични култури. Това ни се отрази тежко. Нашата стока постоянно се контролира. Всяка години имаме нови сертификати за всичко – както за биоземеделието, така и за производството на соковете. Текат непрестанни проверки за качеството и пр.. Срещаме сериозен проблем и с изискванията на РЗИ, свързани с описанието на артикулите. Сега вече не трябвало на етикетите да пише, че продуктът ни е 100% био. Това ни поставя в още по-неравностойно положение спрямо производители на евтините и много по-некачествени сокове“- казва Пенка Цочева.
Така, пред нейния 100% натурален планински лимон с доказани здравословни качества, отглеждан и преработен по всички стандарти на ЕС, вероятно българският неособено платежоспособен потребител ще предпочете по-евтините вносни сокове, наблъскани с есенции, захар и какви ли не добавки. Пенка обаче не губи надежда, защото за нея биопроизводството е по-скоро призвание, отколкото бизнес.
Снимки: Pixabay, aroniabg.eu
Интензивен е трафикът на товарни автомобили на изход на граничните контролно-пропускателни пунктове „Капитан Андреево“ и "Лесово" на българо-турската граница, съобщава "Гранична полиция". Информацията е към 9:00 часа тази сутрин. Временно..
Всичко започва в една мартенска вечер през 2007 г. по идея на WWF – 2 милиона човека и 2 хиляди компании в Сидни (Австралия)изгасят осветлението си за един час – от 20:30 до 21:30 – за да покажат, че ги е грижа за природата и климата. Тогава едва ли..
Велико Търново се гордее със своето славно минало, кодирано и в празника на града, свързан с деня на Светите Четиридесет мъченици – духовните покровители на средновековната ни столица. В деня на 40-те Христови следовници (22 март по Юлиянския..
Велико Търново се гордее със своето славно минало, кодирано и в празника на града, свързан с деня на Светите Четиридесет мъченици – духовните..
Всичко започва в една мартенска вечер през 2007 г. по идея на WWF – 2 милиона човека и 2 хиляди компании в Сидни (Австралия)изгасят осветлението си за..
Българската образователна система и Законът за предучилищното и училищното образование нямат т.нар. езикова интеграция, призна министърът на..