Велико Търново се гордее със своето славно минало, кодирано и в празника на града, свързан с деня на Светите Четиридесет мъченици – духовните покровители на средновековната ни столица. В деня на 40-те Христови следовници (22 март по Юлиянския календар) се е състояло и ключово историческо събитие – битката при Клокотница, която помага на България да установи доминация на Балканския полуостров в следващите десетилетия.

На този ден търновлии от ранни зори се насочват към едноименната църква, превърнала се в символ на града още след Освобождението. Там се провежда празнична Света литургия. Граждани и гости на града поднасят цветя на саркофага на цар Калоян, един от най-прославените владетели от времето на Второто българско царство. По-късно в църквата се извършва водосвет и благослов за здраве, а празникът не минава и без да се напомнят словата на цар Иван Асен ІІ, изписани върху мраморната колона на победата от 1230 г. – надписът съдържа ценна информация за голямата победа на българския цар при Клокотница преди 795 години, пленяването на епирския владетел Теодор Комнин и разширяването на границите на България до Одрин и Драч.

• Църквата "Св. Четиридесет мъченици" е светиня за българската история

Първите сведения за честването на 22 март като празник на Велико Търново се срещат още през 1879 г. Тогава събитието се организира по инициатива на граждани в храма "Св. Четиридесет мъченици” между историческите хълмове Трапезица и Царевец. На отслужената тогава литургия присъствали най-видните хора в новоосвободена България. Там бил императорският комисар княз Александър Дондуков-Корсаков, както и висши чиновници и духовници. И тъй като по това време в Търново се  провеждало Учредително събрание, в църквата, редом с обикновените люде, застанали и народните представители, сред които били и някои от големите деятели за свободата на България.

С този акт, за първи път след петвековното османско владичество, хората у нас засвидетелствали почит към величавото ни минало. От тогава до 1944 г. 22 март ежегодно се празнува като ден на Търново и празник на Търновския гарнизон. Честванията са възобновени през 1970 г. по инициатива на родолюбиви граждани от "Асеновия” квартал,  който възникнал още през Средновековието и никога през вековете не променял българския си облик.

Празнични фойерверки, лазерно шоу и Аудио-визуален спектакъл "Царевград Търнов – звук и светлина" бележат кулминацията на мартенския празник във Велико Търново. 

По традиция през града преминава и шествие с портрети в почит на благодетелите, допринесли за авторитета на града.

Какво трябва да знаем за небесните покровители на старопрестолната ни столица Търново, кои са тези 40 доблестни войници от Севастия, които загиват в защита на християнството през IV в. – обяснява екскурзоводът Светлана Петкова: 

"Това е един полк войници, много доблестни и вярващи християни. Но до тях достига заповедта на римския император Лициний (на латински: Gaius Licinius), отново да се покланят на езически идоли. Те отказват. Първо са били примамвани да се откажат от вярата чрез почести, с материални блага, но напразно. После започнали изключително жестоки мъчения спрямо тях, описани подробно в житието. Прави впечатление, че върху иконата те са изрисувани голи в ледените води на Севастийското езеро. Може би идеята тук е да се разкаже как 39 от тях успяват да устоят на изкушението. 

Тъй като на брега на Севастийското езеро ги очаквала храна и димяща топла баня. Един от тях обаче не издържал на това изпитание и се затичва към прага на банята. Той обаче пада мъртъв. А тъмничарят, наблюдавайки как те издържат в молитва през нощта в ледените води на езерото и виждайки как Светият дух слиза върху тях във вид на корони от светлина, самият той хвърля оръжието си, маха доспехите и дрехите си. И така надзирателят, вече с отворени духовни очи, заема мястото на четиридесетия мъченик. След жестоки мъчения те са убити, с телата им е направена клада, а костите им са хвърлени в Севастийската река. На третия ден те се явяват на севастийския епископ във видение, като му показват откъде костите да бъдат извадени и препогребани. Това е накратко историята на Светите Четиридесет мъченици от Севастия. 

Но цар Иван Асен наистина е бил убеден, че със своята много малка по численост войска през 1230 г. той ще удържи победа над войската на епирския деспот Теодор Комнин. Това е характерно за нашите владетели – те са били силно вярващи. Затова в Търново по това време е имало 50 действащи храма, построени със средства на владетелите и на болярите."

Снимки: velikoturnovo.info, БТА, Свилен Енев, архив