В началото на ХХ в. няколко вълни от арменски бежанци пристигат в България, бягайки от ужасяващите кланета и репресии в Османската империя и геноцида след Гръцко-турската война (1919-1922). Със себе си носят най-съкровените ценности: живота си и децата си, както и някои лични вещи, които могат да се видят до 30 ноември в изложбата "Памет“ в Регионалния исторически музей в София, посветена на 100-годишнината от приемането на арменските бежанци от българската държава.
"Тези бежанци, по-добре да ги наричам „оцелели“, бяха приети с топлина и състрадание от българското правителство и народ. Тук те намериха нов дом, сигурно място за живеене, за организиране на живота си, за интегриране в българското общество, за развитие, а също за запазване на националната си идентичност“ – отбеляза на откриването на изложбата извънредният и пълномощен посланик на Република Армения в Република България Н. Пр. Армен Едигарян, патрон на експозицията.
Изложбата е организирана по инициатива на Координационния съвет на арменските организации в София, а партньор е духовната обител на арменците в Пловдив – църквата "Сурп Кеворк“.
Посетителите могат да се запознаят с над 70 експоната, повечето от които са лични вещи – връхна част на сватбена рокля с изключителна бродерия, дрешки на починало по време на придвижването дете, незавършена покривка за легло, килим, който продължава да се използва в семейството, различни документи: паспорти за временно пребиваване, визитни картички, семейни фотографии и др., както и църковна утвар.
"Когато решихме да направим тази изложба, подходихме с много резерви, защото ставаше дума да съберем предмети, които са донесени от нашите предци преди 100 и повече години. Но се получи. Дори една малка книжка, снимка, нещо много незначително на пръв поглед е знак, че вие пазите онова, което ви е предадено, като нещо ценно – обърна се към присъстващите на откриването г-жа Вартануш Топакбашиян, гл. ред. на вестник "Ереван". – Човек има една невероятна привилегия – да има памет. Благодаря на сънародниците ни, че ни предадоха тази памет, за да ви я покажем.“
Предметите в изложбата са придружени от реалните житейски истории на 18 семейства, които бягат от ужаса на войната и невъзможността да останат там, където са родени и където са създали дом и семейство.
"Историите дават възможност да се запознаем не просто визуално с вещите, но и със съдбите на техните притежатели и преживяното от тях – казва Кателина Павлова. – Експонатите са ценни с това, че не са идентифицирани като културна ценност, а са реликви, донесени от старите арменски земи и съхранявани до днес поколения наред в арменските семейства. Те са символ на преклонението и благодарността на сегашните поколения към житейския подвиг на предците им, спомен за това, какво са преживели, за да оцелеят и да дадат началото на нов живот на арменската общност в България.“
"Това е изложба, изпълнена със спомени, които ни връщат в трудни времена и ни напомнят за нелеки човешки съдби, но и изложба, която ни изпълва с надежда за спасение, за съпричастност и за нов живот. Изложба, която ни пренася в далечното минало, което трябва да помним“ – подчерта доц. д-р Венета Ханджийска, директор на РИМ-София.
Специален гост на изложбата "Памет“ бе и известният български композитор, инструменталист, поет и певец от арменски произход маестро Хайгашод Агасян, който изпълни няколко произведения и просълзи присъстващите.
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..