В началото на ХХ в. няколко вълни от арменски бежанци пристигат в България, бягайки от ужасяващите кланета и репресии в Османската империя и геноцида след Гръцко-турската война (1919-1922). Със себе си носят най-съкровените ценности: живота си и децата си, както и някои лични вещи, които могат да се видят до 30 ноември в изложбата "Памет“ в Регионалния исторически музей в София, посветена на 100-годишнината от приемането на арменските бежанци от българската държава.

"Тези бежанци, по-добре да ги наричам „оцелели“, бяха приети с топлина и състрадание от българското правителство и народ. Тук те намериха нов дом, сигурно място за живеене, за организиране на живота си, за интегриране в българското общество, за развитие, а също за запазване на националната си идентичност“ – отбеляза на откриването на изложбата извънредният и пълномощен посланик на Република Армения в Република България Н. Пр. Армен Едигарян, патрон на експозицията.

Изложбата е организирана по инициатива на Координационния съвет на арменските организации в София, а партньор е духовната обител на арменците в Пловдив – църквата "Сурп Кеворк“.

• Етносите в България: Арменците

Посетителите могат да се запознаят с над 70 експоната, повечето от които са лични вещи – връхна част на сватбена рокля с изключителна бродерия, дрешки на починало по време на придвижването дете, незавършена покривка за легло, килим, който продължава да се използва в семейството, различни документи: паспорти за временно пребиваване, визитни картички, семейни фотографии и др., както и църковна утвар.

"Когато решихме да направим тази изложба, подходихме с много резерви, защото ставаше дума да съберем предмети, които са донесени от нашите предци преди 100 и повече години. Но се получи. Дори една малка книжка, снимка, нещо много незначително на пръв поглед е знак, че вие пазите онова, което ви е предадено, като нещо ценно – обърна се към присъстващите на откриването г-жа Вартануш Топакбашиян, гл. ред. на вестник "Ереван". – Човек има една невероятна привилегия – да има памет. Благодаря на сънародниците ни, че ни предадоха тази памет, за да ви я покажем.“

Предметите в изложбата са придружени от реалните житейски истории на 18 семейства, които бягат от ужаса на войната и невъзможността да останат там, където са родени и където са създали дом и семейство.

"Историите дават възможност да се запознаем не просто визуално с вещите, но и със съдбите на техните притежатели и преживяното от тях – казва Кателина Павлова. – Експонатите са ценни с това, че не са идентифицирани като културна ценност, а са реликви, донесени от старите арменски земи и съхранявани до днес поколения наред в арменските семейства. Те са символ на преклонението и благодарността на сегашните поколения към житейския подвиг на предците им, спомен за това, какво са преживели, за да оцелеят и да дадат началото на нов живот на арменската общност в България.“

• Арменски делници и празници през погледа на фотографа Юлиан Ангелов

"Това е изложба, изпълнена със спомени, които ни връщат в трудни времена и ни напомнят за нелеки човешки съдби, но и изложба, която ни изпълва с надежда за спасение, за съпричастност и за нов живот. Изложба, която ни пренася в далечното минало, което трябва да помним“ – подчерта доц. д-р Венета Ханджийска, директор на РИМ-София.

Специален гост на изложбата "Памет“ бе и известният български композитор, инструменталист, поет и певец от арменски произход маестро Хайгашод Агасян, който изпълни няколко произведения и просълзи присъстващите.