Още през 2019 година Европейският съюз прие директива, с която се стреми да ограничи разпространението на пластмасови отпадъци за еднократна употреба до 2026 година. Продукти, сред които са пластмасови чинии, чаши, прибори, сламки, бъркалки, както и кутии за храна, са някои от най-разпространените видове отпадък, изхвърлян както в Европа, така и в цял свят. Макар и бавно, в България навиците се променят, а потребителите се опитват да намалят използваните от тях подобни продукти в ежедневието.
Увеличава се и разнообразието от идеи как да намалим своето собствено влияние върху промените в климата. Пореден пример в тази посока е една българска компания, избрала да се справи с едно от основните последствия от замърсяването с пластмаса – нейното разграждане на микрочастици, поглъщани от околната среда, водоизточниците, животните, а накрая и от нас – хората. Целта на четиримата младежи е производството на различни видове строителни материали – мебелни плоскости и дори павета, от т.нар. мръсна пластмаса – тоест онази, която е невъзможно да бъде рециклирана.
А ето и каква е технологията за производството на изделията, според младите предприемачи:
"Машината разполага с два бункера, които се пълнят с пясък, рециклирано стъкло или друг вид минерален отпадък и със съответното количество пластмаса. Тези два отпадъка се дозират и смесват, за да могат след това да се разтопят и пресоват. За да бъдат запечатани паветата или мебелната плоскост и да не се допуска атмосферно влияние върху тях, те се покриват с още една минерална смес. По този начин предотвратяваме разграждането на пластмасата във времето и превръщането ѝ в микропластмаса".
Отпуснатите средства, по проект на Норвежкия финансов механизъм, ще позволят закупуването на необходимите за фабриката машини. След това предстои процес на тяхното приспособяване към подобен вид производство и най-вече тяхното умаляване, за да могат да се вместят в един преносим контейнер.
Дали първият им произведен продукт ще бъде паве или плоскости за мебелната промишленост, Боров все още не знае, но четиримата се надяват през 2023 година едно от двете да бъде на пазара.
Строителни предприемачи и архитекти вече са проявили интерес и очакват появата им. Сигурността и надеждността им обаче е най-важна от всичко.
"Бихме искали да имаме едно пространство, което сме покрили с подобна настилка от павета и можем да наблюдаваме ефекта, който поддръжката, атмосферните условия и човекопоток оказват върху нея, в рамките на две или три-годишен период. Затова идеята ни е в началото тя да бъде поставяна само на пешеходни алеи или пространства" – обяснява Иван.
А докато премине този период и настилката получи одобрение, със същата суровина – отпадъчната пластмаса, биха могли да се произвеждат плоскости за мебелната промишленост, към чиято изработка няма толкова строги изисквания. Само времето ще покаже обаче какво ще е влиянието върху околната среда на идеята на нашите сънародници, придобиваща все по-реални измерения с осигурените за закупуването на машините средства.
Снимки: личен архив
Хора с ментални затруднения ще споделят своята уникална гледна точка към архитектурното наследство на София във фотографската изложба "Архитектурни истории от Стара София". Откриването е на 1 ноември в Културното пространство на Централни хали в..
Форхендът на най-добрия български тенисист Григор Димитров е истинско оръдие, пише АТР. Анализът на ATP Infosys Beyond The Numbers за средна скорост и спин на ударите, базиран на представянето на играчите от Топ 10 през последните три сезона..
В брой 24 на предаването говорим за (не)познатите съвременни български будители зад граница: С България в сърцето и в далечна Аржентина – интервю с Ружка Николова, председател на Аржентинско-българската фондация в Буенос Айрес; Изборните..
Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации обединява над 80 български и международни компании, които си поставят една глобална цел –..
21 гласа не достигнаха на партия "Величие" за влизане в новия парламент. Това заяви председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Росица..
В брой 24 на предаването говорим за (не)познатите съвременни български будители зад граница: С България в сърцето и в далечна Аржентина –..