Още през 2019 година Европейският съюз прие директива, с която се стреми да ограничи разпространението на пластмасови отпадъци за еднократна употреба до 2026 година. Продукти, сред които са пластмасови чинии, чаши, прибори, сламки, бъркалки, както и кутии за храна, са някои от най-разпространените видове отпадък, изхвърлян както в Европа, така и в цял свят. Макар и бавно, в България навиците се променят, а потребителите се опитват да намалят използваните от тях подобни продукти в ежедневието.
Увеличава се и разнообразието от идеи как да намалим своето собствено влияние върху промените в климата. Пореден пример в тази посока е една българска компания, избрала да се справи с едно от основните последствия от замърсяването с пластмаса – нейното разграждане на микрочастици, поглъщани от околната среда, водоизточниците, животните, а накрая и от нас – хората. Целта на четиримата младежи е производството на различни видове строителни материали – мебелни плоскости и дори павета, от т.нар. мръсна пластмаса – тоест онази, която е невъзможно да бъде рециклирана.
А ето и каква е технологията за производството на изделията, според младите предприемачи:
"Машината разполага с два бункера, които се пълнят с пясък, рециклирано стъкло или друг вид минерален отпадък и със съответното количество пластмаса. Тези два отпадъка се дозират и смесват, за да могат след това да се разтопят и пресоват. За да бъдат запечатани паветата или мебелната плоскост и да не се допуска атмосферно влияние върху тях, те се покриват с още една минерална смес. По този начин предотвратяваме разграждането на пластмасата във времето и превръщането ѝ в микропластмаса".
Отпуснатите средства, по проект на Норвежкия финансов механизъм, ще позволят закупуването на необходимите за фабриката машини. След това предстои процес на тяхното приспособяване към подобен вид производство и най-вече тяхното умаляване, за да могат да се вместят в един преносим контейнер.
Дали първият им произведен продукт ще бъде паве или плоскости за мебелната промишленост, Боров все още не знае, но четиримата се надяват през 2023 година едно от двете да бъде на пазара.
Строителни предприемачи и архитекти вече са проявили интерес и очакват появата им. Сигурността и надеждността им обаче е най-важна от всичко.
"Бихме искали да имаме едно пространство, което сме покрили с подобна настилка от павета и можем да наблюдаваме ефекта, който поддръжката, атмосферните условия и човекопоток оказват върху нея, в рамките на две или три-годишен период. Затова идеята ни е в началото тя да бъде поставяна само на пешеходни алеи или пространства" – обяснява Иван.
А докато премине този период и настилката получи одобрение, със същата суровина – отпадъчната пластмаса, биха могли да се произвеждат плоскости за мебелната промишленост, към чиято изработка няма толкова строги изисквания. Само времето ще покаже обаче какво ще е влиянието върху околната среда на идеята на нашите сънародници, придобиваща все по-реални измерения с осигурените за закупуването на машините средства.
Снимки: личен архив
Спорове в Хърватия около изпращането на военни в мисията на НАТО в подкрепа на Украйна Заместник генералният секретар на НАТО Борис Руге посети Хърватия, за да обясни на местните депутати за мисията на Алианса в подкрепа на Украйна,..
Българската търговско-промишлена палата и Посолството на Аржентина в София организират днес презентация на тема "Възможности за укрепване на индустриалните и търговски връзки между Аржентина и България: ключови инструменти за максимизиране на бизнес..
Шуменското село Коньовец отбелязва 160 години от основаването на най-стария конезавод в България. Честванията в стопанството започват на 1 ноември, където представители на Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд "Земеделие" ще..
Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации обединява над 80 български и международни компании, които си поставят една глобална цел –..
21 гласа не достигнаха на партия "Величие" за влизане в новия парламент. Това заяви председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Росица..
В брой 24 на предаването говорим за (не)познатите съвременни български будители зад граница: С България в сърцето и в далечна Аржентина –..