На 26 август се навършват 100 години от рождението на проф. Лазар Николов – творец със забележителен принос в нашата културна история, един от първите представители на т. нар. български музикален авангард. Завършил е Националната музикална академия с пиано и композиция при известните наши композитори проф. Димитър Ненов и проф. Панчо Владигеров. Автор е на две опери, шест симфонии, сонати за различни инструменти, камерни творби, хорови песни, музика към десетки филми и театрални постановки. Произведенията му са изпълнявани в редица европейски страни, САЩ, Русия и др. През 60-те години участва със свои творби на престижни фестивали за съвременна музика във Варшава (“Варшавска есен”), Берлин, Загреб и др. Има записи в БНР, WDR (Западногерманското национално радио) и още няколко чужди радиостанции, негови партитури са издавани от Peters и Schott Mainz. Проф. Лазар Николов беше и дългогодишен преподавател по четене на партитури в НМА, а в периода 1992-99 г. – председател на Съюза на българските композитори.
Още от началото на тази година български музиканти от различни генерации отбелязват 100-годишнината от рождението на композитора, включвайки негови произведения в своите концертни програми, албуми и т. н. А операта му ˮЧичовци“ (1971 г.), написана по битово-хумористичната повест на Иван Вазов, която не беше поставяна досега, получи своята двойна премиера на 2 март, едновременно на сцената на Софийската опера и Държавна опера – Пловдив.
ˮЛазар Николов беше човек с мисия, която ясно осъзнаваше. За мен той е един ˮпроект свише“, абсолютно недостижим.“ Това са думи на композитора Драгомир Йосифов. Като диригент, пианист (дори като фаготист) Драгомир стои зад множество изпълнения и записи на произведения от Лазар Николов. Той е музикален ръководител и диригент на хора в ˮЧичовци“ на Пловдивската опера, където работи през последните години. С бъдещия си учител по композиция се запознава през 1982 г., като ученик в Музикалното училище във Варна. ˮДанко Йорданов и Йовчо Крушев ме заведоха при него”, разказва Драгомир. И още:
ˮСвирих му една своя композиция, която той много одобри, това ме въодушеви и зарадва. Поговорихме малко. Беше страшно добронамерен, много внимателен, с много особен речник, какъвто хората на зрелия социализъм вече не използваха. Две години по-късно (бях в 11 клас) реших да направя концерт от негови произведения. Просто възторгът от музиката му беше „накипял“ вече и исках да го споделя с други хора. Говорих с шефа на дирекция „Музика“ във Варна и той ни даде безплатно една хубава зала. Свирих Соната за фагот и пиано, Соната за флейта и пиано, заедно с моята съученичка, прекрасната флейтистка Ивона Недева, а Димитър Цанев изпълни една от клавирните сонати. Беше много хубав концерт, на 22 май 1984 г. Залата беше пълна – музиканти от Варна, родители на съученици. Лазар Николов дойде специално от София. По един великолепен, тих начин той беше много шармантен човек и прикова вниманието на публиката. Може би успехът се дължеше от една страна на новата, непозната за повечето хора музика, от друга – на неговото присъствие в залата. Винаги е бил изключително толерантен към изпълнителите, много често е подчертавал своята вяра в техните способности, фантазия, творческа активност. Знаеше, че музиката му е много по-широка от всяка интерпретация, затова беше толерантен. Като студент почти всеки ден бях в дома му, беше ми като баща. Това беше абсолютна необходимост за мен – да му показвам какво пиша, да ме съветва, да разговаряме.“
Ръкописите на Лазар Николов се съхраняват в Централния държавен архив, научаваме още от Драгомир Йосифов. Той самият има безброй копия от партитури, както и бележки, писани от неговия учител след премиерите на някои произведения.
ˮЛазар Николов ми даде разрешение да правя корекции, да нанасям тези забележки в партитурите, когато работя с неговата музика. Известно е, че произведенията му за оркестър се изпълняваха по един-два пъти и толкова. Той имаше своето виждане за цветове, за темпа, които отразяваше след изпълнението на творбата. Произведенията не са релевантни без тези уточнения. Започнал съм да ги нанасям, но това е огромна задача, доколко ще успея, не знам. Но както нещата не приключиха със смъртта на Лазар Николов, така няма да приключат и с мен. Винаги ще има хора, които да работят по този, всъщност непостижим ˮпроект свише“, наречен Лазар Николов. Виждам с радост, че много млади хора свирят музиката му. На някои им се дава озарение и разбират как трябва я изпълняват, други продължават да търсят. Това е много важно, защото те избират тази музика, никой не ги кара да го правят. Самата музика сияе и ги привлича с блясъка си. През последните си години Лазар Николов някак не вярваше, че музиката му ще има бъдеще. Беше му мъчно, че операта „Чичовци“ няма да види бял свят, а аз му казвах винаги: „Бъдете сигурен, където и да сте, тази опера ще види бял свят!“. Радвам се, че наистина се случи. При това с диригент от ранга на Павел Балев, талантливата режисьорка Елена Стоянова и целия прекрасен екип на Пловдивската опера.“
Снимки: архив, operasofia.bg
От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя..
Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним стои Никола Груев, който неуморно експериментира със смесването на жанрове. Познаваме го предимно с..
“Борис Христов – Посланик на българската песен” – така е озаглавен концертът на оперният певец Пламен Бейков и на пианистката Божена Петрова, който ще се състои тази вечер в Първо студио на БНР. “ Програмата е опит за реконструкция на творческите..
Звездна група и звезден изпълнител се събраха, за да възродят песен, написана преди почти четвърт век. D2 и Графа записаха съвместната си песен "Колко си..