На 26 август се навършват 100 години от рождението на проф. Лазар Николов – творец със забележителен принос в нашата културна история, един от първите представители на т. нар. български музикален авангард. Завършил е Националната музикална академия с пиано и композиция при известните наши композитори проф. Димитър Ненов и проф. Панчо Владигеров. Автор е на две опери, шест симфонии, сонати за различни инструменти, камерни творби, хорови песни, музика към десетки филми и театрални постановки. Произведенията му са изпълнявани в редица европейски страни, САЩ, Русия и др. През 60-те години участва със свои творби на престижни фестивали за съвременна музика във Варшава (“Варшавска есен”), Берлин, Загреб и др. Има записи в БНР, WDR (Западногерманското национално радио) и още няколко чужди радиостанции, негови партитури са издавани от Peters и Schott Mainz. Проф. Лазар Николов беше и дългогодишен преподавател по четене на партитури в НМА, а в периода 1992-99 г. – председател на Съюза на българските композитори.
Още от началото на тази година български музиканти от различни генерации отбелязват 100-годишнината от рождението на композитора, включвайки негови произведения в своите концертни програми, албуми и т. н. А операта му ˮЧичовци“ (1971 г.), написана по битово-хумористичната повест на Иван Вазов, която не беше поставяна досега, получи своята двойна премиера на 2 март, едновременно на сцената на Софийската опера и Държавна опера – Пловдив.
ˮЛазар Николов беше човек с мисия, която ясно осъзнаваше. За мен той е един ˮпроект свише“, абсолютно недостижим.“ Това са думи на композитора Драгомир Йосифов. Като диригент, пианист (дори като фаготист) Драгомир стои зад множество изпълнения и записи на произведения от Лазар Николов. Той е музикален ръководител и диригент на хора в ˮЧичовци“ на Пловдивската опера, където работи през последните години. С бъдещия си учител по композиция се запознава през 1982 г., като ученик в Музикалното училище във Варна. ˮДанко Йорданов и Йовчо Крушев ме заведоха при него”, разказва Драгомир. И още:
ˮСвирих му една своя композиция, която той много одобри, това ме въодушеви и зарадва. Поговорихме малко. Беше страшно добронамерен, много внимателен, с много особен речник, какъвто хората на зрелия социализъм вече не използваха. Две години по-късно (бях в 11 клас) реших да направя концерт от негови произведения. Просто възторгът от музиката му беше „накипял“ вече и исках да го споделя с други хора. Говорих с шефа на дирекция „Музика“ във Варна и той ни даде безплатно една хубава зала. Свирих Соната за фагот и пиано, Соната за флейта и пиано, заедно с моята съученичка, прекрасната флейтистка Ивона Недева, а Димитър Цанев изпълни една от клавирните сонати. Беше много хубав концерт, на 22 май 1984 г. Залата беше пълна – музиканти от Варна, родители на съученици. Лазар Николов дойде специално от София. По един великолепен, тих начин той беше много шармантен човек и прикова вниманието на публиката. Може би успехът се дължеше от една страна на новата, непозната за повечето хора музика, от друга – на неговото присъствие в залата. Винаги е бил изключително толерантен към изпълнителите, много често е подчертавал своята вяра в техните способности, фантазия, творческа активност. Знаеше, че музиката му е много по-широка от всяка интерпретация, затова беше толерантен. Като студент почти всеки ден бях в дома му, беше ми като баща. Това беше абсолютна необходимост за мен – да му показвам какво пиша, да ме съветва, да разговаряме.“
Ръкописите на Лазар Николов се съхраняват в Централния държавен архив, научаваме още от Драгомир Йосифов. Той самият има безброй копия от партитури, както и бележки, писани от неговия учител след премиерите на някои произведения.
ˮЛазар Николов ми даде разрешение да правя корекции, да нанасям тези забележки в партитурите, когато работя с неговата музика. Известно е, че произведенията му за оркестър се изпълняваха по един-два пъти и толкова. Той имаше своето виждане за цветове, за темпа, които отразяваше след изпълнението на творбата. Произведенията не са релевантни без тези уточнения. Започнал съм да ги нанасям, но това е огромна задача, доколко ще успея, не знам. Но както нещата не приключиха със смъртта на Лазар Николов, така няма да приключат и с мен. Винаги ще има хора, които да работят по този, всъщност непостижим ˮпроект свише“, наречен Лазар Николов. Виждам с радост, че много млади хора свирят музиката му. На някои им се дава озарение и разбират как трябва я изпълняват, други продължават да търсят. Това е много важно, защото те избират тази музика, никой не ги кара да го правят. Самата музика сияе и ги привлича с блясъка си. През последните си години Лазар Николов някак не вярваше, че музиката му ще има бъдеще. Беше му мъчно, че операта „Чичовци“ няма да види бял свят, а аз му казвах винаги: „Бъдете сигурен, където и да сте, тази опера ще види бял свят!“. Радвам се, че наистина се случи. При това с диригент от ранга на Павел Балев, талантливата режисьорка Елена Стоянова и целия прекрасен екип на Пловдивската опера.“
Снимки: архив, operasofia.bg
Необикновено пътешествие между музикални жанрове и географски локации ни очаква тази вечер, 14 ноември . В Зала 11 на НДК (Кино Люмиер)в София от 19 ч. мекият тон на българския народен инструмент кавал ще срещне класическия звук на Камерен..
Властелините на доброто настроение DEEP ZONE Project подготвят своето топ събитие на годината – за първи път организират DEEP ZONE All Stars, в което събират всички техни вокали и колаборации през годините. А те не са никак малко за последния четвърт..
Есенното издание на SoFest ще привлече почитатели на различни изкуства в София с интересни събития и участници от различни страни. От 14 до 17 ноември в Sofia Live Club ги очакват две театрални постановки и разнообразни концерти. SoFest Autumn2024..
25 ноември е обявен за Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените по инициатива на ООН още през 1999 г. Идеята е правителства,..