Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Четенето - все така отсъстващо занимание от свободното време на младите българи

Най-слаб интерес към четенето имат българите между 15 и 30 години, сочи проучване на Асоциация “Българска книга“

Снимка: Pixabay

Всеки пети българин не е прочел нито една книга през последната година. Това става ясно от резултатите от Национално изследване на нагласите за четене сред българските граждани от различните възрастови групи, направено в края на 2021 година по поръчка на Асоциация "Българска книга". Още по-тревожен се оказва фактът, че голяма част от анкетираните нямат нито една книга в дома си. Според проучването най-активно четящи са сънародниците ни на възраст между 40 и 65-годишна възраст, а най- слаб интерес към „световете между кориците“ имат младите хора между 15 и 30 години. Тенденция, която беше отбелязана и в предходно подобно проучване на Асоциацията от 2019 година. Причината специалистите намират в засиления интерес към гледане на сериали и четенето в интернет на разнородна не-художествена информация. "Това е световна тенденция, като в Германия например през 2017 година е установено, че четенето намалява, но във възрастовата група от 44 до 54 години. Причината е, че при тях, като една от най-четящите нации в света, има изградена сериозна държавна политика за насърчаване на това занимание сред подрастващите" – каза в ефира на БНР Видин Десислава Алексиева, председател на Асоциация "Българска книга".


"Изводът, който може да направим от проучването е, че ако не предприемем нещо дългосрочно, то българите ще се превърнем в трайно нечетяща нация. Смятаме, че трябват действия, за да бъдат обърнати негативните тенденции. Съвременните технологии не са наш враг и няма да изчезнат. Не мисля, че трябва да гледаме на четенето и използването на технологии като на конкуренция, защото книгата ни дава съвсем различни неща. Четенето развива въображението, провокира мисленето, дава ни възможност да живеем 1000 живота без да е нужно да живеем 1000 години. Неоспорим факт е, че четящите нации са икономически по-проспериращи. Има едно проучване отпреди няколко години, според което, ако се изменят негативните тенденцията при четенето и се повиши грамотността на населението в България, БВП е възможно да се повиши четири пъти. Тоест инвестициите в четенето и грамотността са инвестиции в бъдещето."

В последните години се наблюдава ръст при купуването на детска литература. Това води и до обнадеждаващия резултат от изследването, че 83% от анкетираните родители заявяват, че четат на децата си.

"За да четеш книги трябва от ранна детска възраст да има човек, който да те насърчава в това. Да е пример за теб" – казва в анкета на БНР Видин млад българин.

"Мисля, че желанието да се образова човек намаля като цяло – смята по-възрастен негов съгражданин. – По-малко четат младежите, защото са непрекъснато в интернет. По-възрастните четат повече книги. Аз лично си купувам книги, като може би предпочитам новите автори- те са с по- съвременно мислене и по-интересни."

Високите цени на новите книги в България върнаха много от хората в библиотеките. Това отбелязва Петър Пенев, служител в регионална библиотека "Христо Ботев" във Враца. Най-голямото удовлетворение за него е  да може да предложи търсеното от читател заглавие, особено когато то е  позабравена класика или наградена книга от непознати и екзотични за литературен превод страни, като Сърбия и Гърция например. Но това е и най-трудното, признава той, защото средствата не стигат за закупуването на нови книги и не всичко е налично в библиотеката.

"Най-голям интерес днес има към биографии и автобиографии предимно на известни българи като Невена Коканова, Цветана Манева, Тодор Колев, на спортисти като Христо Стоичков и Димитър Бербатов. Българинът си възвърна интереса и към родните писатели, които безспорно го заслужават - Георги Бърдаров, Георги Господинов, Милен Русков, Мария Лалева. Тийнейджърите се интересуват предимно от световните фентъзи поредици"- разказва ни Петър Пенев.

От работата си прави извод, че четенето е на път да стане елитарно занимание у нас, особено сред най-младите. „Малкото будни деца ще продължат да четат, а останалите ще останат на откъслечни знания от социалните мрежи и интернет“ – прогнозира библиотекарят.

Текст: Весела Кръстева / интервюта – Пламен Коцев, БНР Видин/

Снимки: Pixabay

По публикацията работи: Марта Рос

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Газопроводът "Балкански поток“ няма да е обект на санкции от САЩ

Газопроводът "Балкански поток“ няма да бъде обект на наложени от САЩ санкции за транзакции с "Газпромбанк“. Това става ясно от писмен отговор на депутатско питане до енергийният министър Жечо Станков. На 23 декември 2024 г. министерството на външните..

публикувано на 16.02.25 в 09:12

Честити 89, Радио България!

Радио България отбелязва своята 89-а годишнина.  Честит празник, колеги! Честит празник, слушатели и приятели отблизо и далеч!  Въпреки трудното време, през 2021-2022 г. успяхме да възстановим аудио предаванията "България днес" на..

публикувано на 16.02.25 в 08:55

Журналистът Тодор Токин и спомените му от живота в Радио България

В различни периоди от съществуването си, дирекция "Предавания за чужбина" на общественото радио, позната днес като мултимедийната многоезична програма на БНР – Радио България, е била повече от работно място за редица популярни имена от родната..

публикувано на 16.02.25 в 08:15