Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Трюфелът – непопулярното "зелено съкровище" от земите на България

Снимка: БГНЕС

Едва ли някой се съмнява, че сред разнообразната и богата природа в страната ни няма да има и от онези ароматни гъби, които струват цяло състояние на световните пазари. Става дума за трюфелите, които отдавна са познати в Европа като изтънчена и специална подправка за ястия със сирена, месо, паста и т.н. България се появява на световната карта с находища от трюфел едва през последните 15 години, но пък има голям потенциал дори за култивиране на скъпоценния природен дар. Точна статистика за находищата на трюфели у нас няма, няма и данни за количествата изнасяни от нас за година. Намира се предимно черен летен трюфел, който е най-разпространен във всички региони на страната. По-рядко се открива белият трюфел, който понякога достига до космически цени на световните пазари и може да донесе големи печалби на т.нар. ловци на трюфели.

Както във всеки занаят е нужно и търпение и постоянство и най-вече добре обучено куче, което да върви „по следите“ на ароматната гъба. Смята се, че хората, които се занимават с това у нас са около 10 хил., но броят им не е постоянен, защото някои се отказват, когато цената им намалява в световен мащаб. Тя се определя спрямо добива. У нас търсене на такава стока почти няма, трюфелите се смятат за скъп деликатес, който почти не намира приложение в националната кухня.  Все пак късметът се усмихва на малцина и те за кратко време могат да натрупат добри доходи от събиране на трюфели.


Но повечето запознати, подобно на иманярите, пазят в тайна находищата. "Така трюфелите се оказват достъпни само за посветени", ни казва Димитър Димитров – председател на асоциация „Български трюфел“. Преди 10 години, той попада почти случайно в "затвореното общество" и смята, че е крайно време събирането на трюфели да намери място в българското законодателство, защото само така може да се работи регламентирано и в България:

"Да намериш трюфел, особено от вида на черния летен трюфел, вече не е нещо необикновено в България, но интересът е на приливи и отливи и варира според възможностите за печалба. Асоциация „Български трюфел“ съществува от 2016г., като е създадена непосредствено след най-големия бум в събирането на трюфели през 2014-2015 г. Тогава търсачите на гъбата се увеличиха осезаемо. Годината беше дъждовна и се намираха много трюфели и се разчу много и за възможността за приходи от него. Ловците пазеха в тайна дейността и находищата си. Оттогава не е имало такъв голям скок в интереса, но все по-често се срещат хора, които знаят и познават трюфела. В началото нямаше проблем да си оставиш събраните трюфели до някое дърво, а после да се върнеш и да ги вземеш. Сега вероятността да ги намериш там е много малка, защото след теб вървят и други ловци. За тази дейност не е нужно специално образование, занимават се всякакви хора. Някои събират трюфели, за да се препитават от приходите, за други това е просто хоби и повод да се разходят из гората. Факт е, че нито един трюфел няма да остане непродаден, но от търсенето в момента зависи и цената. С трюфели може едно семейство да подпомогне бюджета си, но да се разчита за постоянен доход от тази дейност е почти невъзможно."

Трюфелите ги е имало по нашите земи винаги, споменават се от древногръцки автори, използвани са за храна и от траките. "Те винаги са били край нас, но просто не сме ги търсили", казва Димитър Димитров. Той припомня, че през 2020 г. депутати от 44 НС внесоха Законопроект за приемане на Нормативна рамка за търговията, събирането и съхранение на трюфели. Но хората от Асоциацията смятат, че той не би бил успешен, защото е написан набързо, не е прецизиран и само ще затрудни събирането на трюфели:

"В България трюфелът не съществува като култура, ако съдим по нашето законодателство – посочва Димитър Димитров. – Няма никакво подпомагане за желаещите да организират конкретно трюфелни плантации. А в чужбина ако решиш да правиш такава плантация, ти получаваш от държавата много големи субсидии за първоначално засаждане, които ти покриват почти 90% от началните разходи. После пък има 10-годишен план, с който се подпомагат плантациите, като най-трудни са първите пет, защото тогава няма никакъв добив. Много сериозно подпомагане има в Италия, Франция, Испания, но в България сме далеч от тяхната практика."

Снимки: БГНЕС, ЕПА/БГНЕС

По публикацията работи: Михаил Димитров


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Димитър Главчев

Служебният премиер призова за по-бързо формиране на редовно правителство

Призоваваме политиците за сдържаност и конструктивен диалог, защото в техни ръце е съставянето на редовно и стабилно правителство, каквото всички искаме, заяви служебният премиер Димитър Главчев в началото на правителственото заседание.  Надяваме..

публикувано на 30.10.24 в 12:11

Български и френски полярници разказват за предизвикателствата в Антарктида

Посолството на Франция и Френският институт в България, в партньорство с Френския полярен институт "Пол-Емил Виктор", Българския антарктически институт, Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Българската национална телевизия организират..

публикувано на 30.10.24 в 06:10

Избирателната активност на парламентарните избори е близка до 39%

След отчитането на всички секционни протоколи избирателна активност напарламентарните избори от 27 октомври е 38,94%, съобщиха от Централната избирателна комисия (ЦИК). Числото може да се промени след повторното преброяване.  При 100%..

публикувано на 29.10.24 в 10:15