Едва ли някой се съмнява, че сред разнообразната и богата природа в страната ни няма да има и от онези ароматни гъби, които струват цяло състояние на световните пазари. Става дума за трюфелите, които отдавна са познати в Европа като изтънчена и специална подправка за ястия със сирена, месо, паста и т.н. България се появява на световната карта с находища от трюфел едва през последните 15 години, но пък има голям потенциал дори за култивиране на скъпоценния природен дар. Точна статистика за находищата на трюфели у нас няма, няма и данни за количествата изнасяни от нас за година. Намира се предимно черен летен трюфел, който е най-разпространен във всички региони на страната. По-рядко се открива белият трюфел, който понякога достига до космически цени на световните пазари и може да донесе големи печалби на т.нар. ловци на трюфели.

Както във всеки занаят е нужно и търпение и постоянство и най-вече добре обучено куче, което да върви „по следите“ на ароматната гъба. Смята се, че хората, които се занимават с това у нас са около 10 хил., но броят им не е постоянен, защото някои се отказват, когато цената им намалява в световен мащаб. Тя се определя спрямо добива. У нас търсене на такава стока почти няма, трюфелите се смятат за скъп деликатес, който почти не намира приложение в националната кухня.  Все пак късметът се усмихва на малцина и те за кратко време могат да натрупат добри доходи от събиране на трюфели.

Но повечето запознати, подобно на иманярите, пазят в тайна находищата. "Така трюфелите се оказват достъпни само за посветени", ни казва Димитър Димитров – председател на асоциация „Български трюфел“. Преди 10 години, той попада почти случайно в "затвореното общество" и смята, че е крайно време събирането на трюфели да намери място в българското законодателство, защото само така може да се работи регламентирано и в България:

"Да намериш трюфел, особено от вида на черния летен трюфел, вече не е нещо необикновено в България, но интересът е на приливи и отливи и варира според възможностите за печалба. Асоциация „Български трюфел“ съществува от 2016г., като е създадена непосредствено след най-големия бум в събирането на трюфели през 2014-2015 г. Тогава търсачите на гъбата се увеличиха осезаемо. Годината беше дъждовна и се намираха много трюфели и се разчу много и за възможността за приходи от него. Ловците пазеха в тайна дейността и находищата си. Оттогава не е имало такъв голям скок в интереса, но все по-често се срещат хора, които знаят и познават трюфела. В началото нямаше проблем да си оставиш събраните трюфели до някое дърво, а после да се върнеш и да ги вземеш. Сега вероятността да ги намериш там е много малка, защото след теб вървят и други ловци. За тази дейност не е нужно специално образование, занимават се всякакви хора. Някои събират трюфели, за да се препитават от приходите, за други това е просто хоби и повод да се разходят из гората. Факт е, че нито един трюфел няма да остане непродаден, но от търсенето в момента зависи и цената. С трюфели може едно семейство да подпомогне бюджета си, но да се разчита за постоянен доход от тази дейност е почти невъзможно."

"В България трюфелът не съществува като култура, ако съдим по нашето законодателство – посочва Димитър Димитров. – Няма никакво подпомагане за желаещите да организират конкретно трюфелни плантации. А в чужбина ако решиш да правиш такава плантация, ти получаваш от държавата много големи субсидии за първоначално засаждане, които ти покриват почти 90% от началните разходи. После пък има 10-годишен план, с който се подпомагат плантациите, като най-трудни са първите пет, защото тогава няма никакъв добив. Много сериозно подпомагане има в Италия, Франция, Испания, но в България сме далеч от тяхната практика."

Снимки: БГНЕС, ЕПА/БГНЕС