Когато вкупом изпаднем в униние и с високопарни слова затърсим оправдания в националната съдба, добре е пред вътрешния си взор да извикаме светлия образ на някоя от онези героини, дали своя дан в националноосвободителните борби, преборили се за равноправност в мъжки времена, с ум и дързост покорили най-горното стъпало на въжделенията си, но и умиротворили своите стремления в служение на ближните. Именно с такива забележителни жени ни среща в новата си книга Катя Зографова – съдби, разпрострени в цели седем века, от цар Шишмановата сестра Кера Тамара до поетесата Петя Дубарова.
“Бележити жени на/за България” представя разнолика галерия от над петдесет българки и българолюбиви чужденки. Тук са и войводкинята, и светицата, и ангелите на милосърдието, и жените от Априлското въстание, и първите писателки, светлописки (фотографки – бел.ред.), равноправки, оперни прими, интелектуалки... “Има някои изконни черти, които обединяват моите героини и това са добродетелите на жената, силата, красотата, стоицизмът и женствеността”, казва Катя Зографова.
Един от интересните артефакти, на които литературният историк се натъква по време на изследванията си, е писмо на по-малкия брат на Райна Княгиня – Анастас, до сестра му. Той разказва как благодетелката на българите лейди Емили Ан Странгфорд, след потушаването на Априлското въстание, изгражда шест болници в изтерзаното ни отечество. Освен това, тя осиновява шест момичета, които завежда в Англия, за да се образоват и станат български учителки.
“Когато отива в столицата на Априлското въстание – Панагюрище, тя се отбива в дома на презвитера Нона Футекова и пита за дъщеря ѝ Райна – разказва авторката. – По този повод брат ѝ Анастас пише: “Како, тук дойде една англичанка, питаше за теб, много хубаво си похортувахме и дари на мама 1 лира”. С този жест на внимание към майката на българката Райна Княгиня лейди Емили Ан Странгфорд показва, че оценява какво тази млада учителка, знамевезка и знаменоска е направила за своята поробена родина. И това поставяне в общ контекст, в търсене на връзки между българките и значимите европейски и световни женски фигури дава съвършено нова оптика към цялата история на жените в България и тяхната значимост.”
Катя Зографова разкрива и находчивостта на жената – нейните ум и хитрост, в противовес на разбиранията в Османската империя, че “слабият” пол стои далеч по качества от мъжа и следователно не е способен на безстрашни дела.“Направих един малко еретичен колективен портрет, наречен “Тайните женски оръжия в националноосвободителните борби”, и реших да напиша за Тодора Миразчиева Бакърджиева – Дългата коса, защото ми се видя еманация на женската същност, красота, изобретателност със специфично участие в героичните дела на своето време – продължава Катя Зографова. – Тази ослепително красива и снажна българка е била таен куриер на Българския революционен таен комитет и е пренасяла през Дунава от Гюргево към Русе най-тайната и опасна поща на своето време. Тодора Миразчиева заплитала в косите си писмата, а в широките поли на роклята си, обогатени със самарчета и турнюри, слагала оръжия.”
В ранните времена след Освобождението, една млада и еманципирана българка подрежда във Виена изложба със свои експресионистични творби и дотолкова пленява гръцкия писател Никос Казандзакис, че той ѝ предлага брак.“Художник авангардист, Бистра Винарова е единствена за своето време в България – изтъква литераторката. – От нея се е възхищавал не само Никос Казандзакис, но и Райнер Мария Рилке. Била е много красива, затова и нейният образ стои в центъра на корицата на книгата. Бистра Винарова е съпруга на много известния, заслужил и обичан дипломат и автор на знаменитата книга “Строители на съвременна България” Симеон Радев. Но ето, за неговата жена ние почти нищо не знаем, макар тя да заслужава нашето внимание.”
Според Катя Зографова забележителните жени не са останали в миналото, има ги и сред нас. В областта на изкуството, на културата, но, за съжаление, и сред онези храбри майки, бягащи с децата си от войната, докато мъжете им се сражават за своята родина.“В книгата си имам и образа на една много силна, интересна, потиворечива украинка – казва Катя Зографова. – Анна Карима е една от първите наричани по онова време равноправки. Тя е родена в Бердянск с баща българин и майка украинка. Това обяснява факта, че тя е била открояващо се силна, даже в някакъв смисъл агресивна в своите феминистки битки. Преди не си давах сметка за нейния произход, тъй като тя живее в България, тук създава своите женски организации и издания, тук пише своите книги и драми. Така че, да, и днес от земите, в които гори тази ужасна братоубийствена война, идват забележителни жени и сред бесарабските българки мога да потърся бъдещи героини за продължението на книгата.”
В столицата ни няма нито един паметник на българка, припомня Катя Зографова и задава риторичния въпрос защо никоя от тези озарени дами – “учителки, войводки, героини, оперни певици, режисьорки, светици, българки от Македония, поетеси, писателки, фотографки, пътешественички, лекарки, дипломатки и какви ли още не в тази наистина богата и енциклопедична галерия от жени”, не е почетена.
Снимки: libraryvt.com, ozone.bg, архив
"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова, чиято премиера събра във вторник вечер в Национа лната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"..
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в..