Когато вкупом изпаднем в униние и с високопарни слова затърсим оправдания в националната съдба, добре е пред вътрешния си взор да извикаме светлия образ на някоя от онези героини, дали своя дан в националноосвободителните борби, преборили се за равноправност в мъжки времена, с ум и дързост покорили най-горното стъпало на въжделенията си, но и умиротворили своите стремления в служение на ближните. Именно с такива забележителни жени ни среща в новата си книга Катя Зографова – съдби, разпрострени в цели седем века, от цар Шишмановата сестра Кера Тамара до поетесата Петя Дубарова.

“Бележити жени на/за България” представя разнолика галерия от над петдесет българки и българолюбиви чужденки. Тук са и войводкинята, и светицата, и ангелите на милосърдието, и жените от Априлското въстание, и първите писателки, светлописки (фотографки – бел.ред.), равноправки, оперни прими, интелектуалки... “Има някои изконни черти, които обединяват моите героини и това са добродетелите на жената, силата, красотата, стоицизмът и женствеността”, казва Катя Зографова.

Един от интересните артефакти, на които литературният историк се натъква по време на изследванията си, е писмо на по-малкия брат на Райна Княгиня – Анастас, до сестра му. Той разказва как благодетелката на българите лейди Емили Ан Странгфорд, след потушаването на Априлското въстание, изгражда шест болници в изтерзаното ни отечество. Освен това, тя осиновява шест момичета, които завежда в Англия, за да се образоват и станат български учителки.

“Когато отива в столицата на Априлското въстание – Панагюрище, тя се отбива в дома на презвитера Нона Футекова и пита за дъщеря ѝ Райна – разказва авторката. – По този повод брат ѝ Анастас пише: “Како, тук дойде една англичанка, питаше за теб, много хубаво си похортувахме и дари на мама 1 лира”. С този жест на внимание към майката на българката Райна Княгиня лейди Емили Ан Странгфорд показва, че оценява какво тази млада учителка, знамевезка и знаменоска е направила за своята поробена родина. И това поставяне в общ контекст, в търсене на връзки между българките и значимите европейски и световни женски фигури дава съвършено нова оптика към цялата история на жените в България и тяхната значимост.”

• Лейди Странгфорд – англичанката, която обичаше българите

“Направих един малко еретичен колективен портрет, наречен “Тайните женски оръжия в националноосвободителните борби”, и реших да напиша за Тодора Миразчиева Бакърджиева – Дългата коса, защото ми се видя еманация на женската същност, красота, изобретателност със специфично участие в героичните дела на своето време – продължава Катя Зографова. – Тази ослепително красива и снажна българка е била таен куриер на Българския революционен таен комитет и е пренасяла през Дунава от Гюргево към Русе най-тайната и опасна поща на своето време. Тодора Миразчиева заплитала в косите си писмата, а в широките поли на роклята си, обогатени със самарчета и турнюри, слагала оръжия.”

• Българските жени в борбите за национално освобождение

“Художник авангардист, Бистра Винарова е единствена за своето време в България – изтъква литераторката. – От нея се е възхищавал не само Никос Казандзакис, но и Райнер Мария Рилке. Била е много красива, затова и нейният образ стои в центъра на корицата на книгата. Бистра Винарова е съпруга на много известния, заслужил и обичан дипломат и автор на знаменитата книга “Строители на съвременна България” Симеон Радев. Но ето, за неговата жена ние почти нищо не знаем, макар тя да заслужава нашето внимание.”

• Симеон Радев и Бистра Винарова – една любов извън времето

“В книгата си имам и образа на една много силна, интересна, потиворечива украинка – казва Катя Зографова. – Анна Карима е една от първите наричани по онова време равноправки. Тя е родена в Бердянск с баща българин и майка украинка. Това обяснява факта, че тя е била открояващо се силна, даже в някакъв смисъл агресивна в своите феминистки битки. Преди не си давах сметка за нейния произход, тъй като тя живее в България, тук създава своите женски организации и издания, тук пише своите книги и драми. Така че, да, и днес от земите, в които гори тази ужасна братоубийствена война, идват забележителни жени и сред бесарабските българки мога да потърся бъдещи героини за продължението на книгата.”

В столицата ни няма нито един паметник на българка, припомня Катя Зографова и задава риторичния въпрос защо никоя от тези озарени дами – “учителки, войводки, героини, оперни певици, режисьорки, светици, българки от Македония, поетеси, писателки, фотографки, пътешественички, лекарки, дипломатки и какви ли още не в тази наистина богата и енциклопедична галерия от жени”, не е почетена.

Снимки: libraryvt.com, ozone.bg, архив