Програмите на Радио България са особено важни, както за българските общности по света, така и за второ-трето поколение българи зад граница, които вече не говорят български, но търсят връзка със своите корени, и, разбира се, за всички чужденци, които се интересуват от страната ни. В това е убедена Мая Даскалова, наша дългогодишна колежка първоначално от Португалската редакция, а по-късно - от „Предавания за чужди радиостанции“. Тя постъпва в радиото през 1975 г. и посвещава 35 години от живота си на каузата „Радио България“. Завършва Испанска филология и специализиран курс по португалски език. И точно когато се дипломира, радиото обявява конкурс за хора с португалски. „Вследствие на „Революцията на карамфилите“ в Португалия, беше взето решение да се сформира Португалска редакция“, си спомня Мая. Тя се явява на конкурса и се справя блестящо, заедно с бъдещия си колега Емил Аврамов. „Шеф на Португалската редакция беше Шела Аврамова. Започнахме фактически тримата: Димитър Ушев – заместник отговорен редактор, аз и Емил Аврамов“, разказва Мая:
„Но тъй като бяхме много малко, а тогава имаше много студенти от Бразилия и Португалия, ние се възползвахме от тяхната помощ. Аз попаднах в екип с един бразилец – Силвио Аленкастро Прегнолато, който учеше математика в Софийския университет. Работата ни беше насочена към Южна Америка, специално Бразилия, но много ни слушаха и от испаноговорящите страни. Имаше и друг екип – за Португалия и бившите португалски колонии“.
За всеки радиочовек особена ценност представлява обратната връзка с аудиторията, тъй като тя е мерило за смисъла на неговия труд.
„Наистина в началото беше борба да пробием, да ни потърсят, да ни слушат. Но доста бързо, преди всичко от Южна Америка, започнаха да пристигат писма, по онова време най-вече на радиолюбители, които успяваха да ни хванат в ефира. Имахме много хубави кореспонденции с бразилци и слушатели от други латиноамерикански държави“, си спомня Мая.
През 1994 г. обаче, по финансови причини, Португалска и Арабска редакция са закрити. Тогава на Ангел Недялков, директор на Радио България по онова време, му идва идеята записи на програми на български и други езици да се предлагат на радиостанции в чужбина, а връзката с тях да се осъществи чрез българските посолства. Мая Даскалова постъпва в новосъздадената редакция „Предавания за чужди радиостанции“, която поема подготовката на записите и комуникацията със станциите. Чрез посолствата ни първоначално 17 радиостанции от Латинска Америка потвърждават, че желаят да получават нашите програми:
„Те бяха безплатни. Станциите пускаха в ефира готова програма, като казваха „Слушате една програма от Радио България“. Тя съдържаше най-разнообразни теми и рубрики, които ние предлагахме. Ползата за нас беше, че те ни отстъпваха ефирно време, което струва пари. Така успяхме доста да пробием в Латинска Америка. От 1995 г. до моето пенсиониране - близо 20 години, ние развихме до такава степен контактите, че обхванахме и българските неделни училища в различни страни“.
Особен интерес към продукцията на Радио България на български проявяват в Молдова и Украйна, а към чуждоезиковата – в Латинска Америка, Испания, Португалия, САЩ. Радиостанциите, които я излъчват, са над 90 – частни и държавни. Записите се изпращат първоначално на касети, а после на дискове.
„Много всеотдайна работа беше от страна на всички. Колежката ни Стела Меламед се занимаваше с програмите на български език за българските училища. Имаше голям глад за тези програми, в които разказвахме за българските класици, техните произведения. Записани, звучаха на чист български език за общностите в Украйна и Молдова. Даже бяхме разработили за бесарабските българи, които кандидатстват в наши висши учебни заведения, целия конспект с темите… Един куриозен факт. По повод моя превод от португалски на книга на Жорже Косиков, за бесарабската емиграция в Бразилия, бях поканена на научна конференция в Кишинев. Направихме обиколка и в Болград. Там посетихме Българския културен център и, когато се запознавах с директорката, казах: „Аз съм Мая Даскалова“. „Ама вие ли сте?!“, възкликна тя и ми отвори един огромен шкаф, пълен с касети с наши програми. Това много ме развълнува“, споделя Мая Даскалова.
Така, чрез своята дейност Радио България създава хиляди невидими, но здрави нишки между България и света.
Снимки: личен архивВ "България днес" на 26 септември отбелязваме Европейския ден на езиците. По този повод разговаряме със Свилена Георгиева от Генерална дирекция "Писмени преводи" на Европейската комисия. Тя разказва за ролята на преводача в контекста на новите технологии..
За образованието с надежда и за учителите с признание – така може да определим разговора на Гергана Манчева с проф. Христо Бонджолов, който ще чуете в „България днес“ тази сряда. След това ще припомним историята, която пише..
С отзвука от Деня на независимостта на България започва днешната програма на Радио България. Ще чуете вдъхновение от думи в размислите и страстите на поета Иван Ланджев, след което ще отдадем заслуженото на модата, но от стомана. За финал ще говорим за..
В последния октомврийски брой на "България днес" поглеждаме към актуалната следизборна политическа ситуация и даваме думата на българи отвъд Океана, които..