Програмите на Радио България са особено важни, както за българските общности по света, така и за второ-трето поколение българи зад граница, които вече не говорят български, но търсят връзка със своите корени, и, разбира се, за всички чужденци, които се интересуват от страната ни. В това е убедена Мая Даскалова, наша дългогодишна колежка първоначално от Португалската редакция, а по-късно - от „Предавания за чужди радиостанции“. Тя постъпва в радиото през 1975 г. и посвещава 35 години от живота си на каузата „Радио България“. Завършва Испанска филология и специализиран курс по португалски език. И точно когато се дипломира, радиото обявява конкурс за хора с португалски. „Вследствие на „Революцията на карамфилите“ в Португалия, беше взето решение да се сформира Португалска редакция“, си спомня Мая. Тя се явява на конкурса и се справя блестящо, заедно с бъдещия си колега Емил Аврамов. „Шеф на Португалската редакция беше Шела Аврамова. Започнахме фактически тримата: Димитър Ушев – заместник отговорен редактор, аз и Емил Аврамов“, разказва Мая:
„Но тъй като бяхме много малко, а тогава имаше много студенти от Бразилия и Португалия, ние се възползвахме от тяхната помощ. Аз попаднах в екип с един бразилец – Силвио Аленкастро Прегнолато, който учеше математика в Софийския университет. Работата ни беше насочена към Южна Америка, специално Бразилия, но много ни слушаха и от испаноговорящите страни. Имаше и друг екип – за Португалия и бившите португалски колонии“.
За всеки радиочовек особена ценност представлява обратната връзка с аудиторията, тъй като тя е мерило за смисъла на неговия труд.
„Наистина в началото беше борба да пробием, да ни потърсят, да ни слушат. Но доста бързо, преди всичко от Южна Америка, започнаха да пристигат писма, по онова време най-вече на радиолюбители, които успяваха да ни хванат в ефира. Имахме много хубави кореспонденции с бразилци и слушатели от други латиноамерикански държави“, си спомня Мая.
През 1994 г. обаче, по финансови причини, Португалска и Арабска редакция са закрити. Тогава на Ангел Недялков, директор на Радио България по онова време, му идва идеята записи на програми на български и други езици да се предлагат на радиостанции в чужбина, а връзката с тях да се осъществи чрез българските посолства. Мая Даскалова постъпва в новосъздадената редакция „Предавания за чужди радиостанции“, която поема подготовката на записите и комуникацията със станциите. Чрез посолствата ни първоначално 17 радиостанции от Латинска Америка потвърждават, че желаят да получават нашите програми:
„Те бяха безплатни. Станциите пускаха в ефира готова програма, като казваха „Слушате една програма от Радио България“. Тя съдържаше най-разнообразни теми и рубрики, които ние предлагахме. Ползата за нас беше, че те ни отстъпваха ефирно време, което струва пари. Така успяхме доста да пробием в Латинска Америка. От 1995 г. до моето пенсиониране - близо 20 години, ние развихме до такава степен контактите, че обхванахме и българските неделни училища в различни страни“.
Особен интерес към продукцията на Радио България на български проявяват в Молдова и Украйна, а към чуждоезиковата – в Латинска Америка, Испания, Португалия, САЩ. Радиостанциите, които я излъчват, са над 90 – частни и държавни. Записите се изпращат първоначално на касети, а после на дискове.
„Много всеотдайна работа беше от страна на всички. Колежката ни Стела Меламед се занимаваше с програмите на български език за българските училища. Имаше голям глад за тези програми, в които разказвахме за българските класици, техните произведения. Записани, звучаха на чист български език за общностите в Украйна и Молдова. Даже бяхме разработили за бесарабските българи, които кандидатстват в наши висши учебни заведения, целия конспект с темите… Един куриозен факт. По повод моя превод от португалски на книга на Жорже Косиков, за бесарабската емиграция в Бразилия, бях поканена на научна конференция в Кишинев. Направихме обиколка и в Болград. Там посетихме Българския културен център и, когато се запознавах с директорката, казах: „Аз съм Мая Даскалова“. „Ама вие ли сте?!“, възкликна тя и ми отвори един огромен шкаф, пълен с касети с наши програми. Това много ме развълнува“, споделя Мая Даскалова.
Така, чрез своята дейност Радио България създава хиляди невидими, но здрави нишки между България и света.
Снимки: личен архивВ „България днес“ се връщаме назад в историята, за да разберем как се стига до обявяването на независимостта на България и какво коства това на страната ни, слушаме манифеста за провъзгласяването й и научаваме за изработката му от художник-декоратора..
В днешния 20-ти септември 2024 г. ще пътуваме до Дъблин, за да посетим изложбата, която организира българското посолство там, и да разберем от двама български автори каква е причината една от инсталациите да е озаглавена "Щъркелът", а другата –..
В "България днес" на 19 септември ви запознаваме с конкурса "Екообщина" –инициатива на френското посолство в България и Френския култ институт, която се стреми да открои добрите, устойчиви практики в градска среда. За него и за различни екологични решения..
В последния октомврийски брой на "България днес" поглеждаме към актуалната следизборна политическа ситуация и даваме думата на българи отвъд Океана, които..