Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

По съседски: Събития с балкански адрес

Реджеп Ердоган поиска "справедлив мир" между Русия и Украйна

Десета тристранна среща на външните министри на Турция, Румъния и Полша с домакин турския външен министър Мевлют Чавушоглу ще се проведе на 27 май в Истанбул, предава БТА. Сред обсъжданите теми ще е войната в Украйна. Преди това ситуацията в Украйна беше обсъдена и в телефонен разговор между турския президент Реджеп Ердоган и френския му колега Еманюел Макрон. Ердоган заяви, че Анкара желае постигане в най-кратък срок на справедлив мир между Русия и Украйна и продължава да ги насърчава по пътя на диалога, съобщава TRT. Друга важна тема е била заявката на Турция да наложи вето на членството на Финландия и Швеция в НАТО в разгара на войната в Украйна, ако поведението им не съответства на духа на Алианса. Турция обвинява двете скандинавски страни, че подкрепят Кюрдската работническа партия, смятана от Анкара за терористична, както и че дават подслон на привърженици на Фетхуллах Гюлен, който според Турция е отговорен за опита за преврат през 2016 г.

Ще помогне ли Украйна на Северна Македония да влезе в ЕС?

Годишен доклад на Европарламента призова за незабавно начало на преговори за присъединяване към ЕС със Северна Македония и Албания. Въпреки че българските евродепутати са гласували против конкретен текст в доклада, неизгоден за българската позиция за Северна Македония, той е получил голяма подкрепа от всички политически семейства в ЕП. Според текста двустранните спорове трябва да бъдат решавани отделно от интеграционния процес, каза в интервю за БНР евродепутатът Петър Витанов от Прогресивния алианс на социалистите и демократите. По думите му, всяка година се прави опит този текст да бъде вкаран, но досега българските евродепутати винаги са успявали чрез разговори да неутрализират подобни искания. Според Витанов причина за промяната на нагласите в Брюксел е войната в Украйна. "В стремежа им да осигурят на Украйна европерспектива, каквото е искането на голяма част от страните-членки, те трябва да гарантират, че това няма да стане без да има развитие за страните от Западните Балкани. Има страни от Западните Балкани, които чакат да започнат преговори с ЕС от 15 години. И те ще си кажат: "Трябва ли и при нас да има война, за да ни допуснат?", коментира Витанов.

Мигрантският поток към Гърция отново се усили

Гърция отчита ново засилване на мигрантския поток. Само за ден от Турция са направили опит за влизане в гръцки териториални води пет кораба с над 500 мигранти, предава кореспондентката на БНР в Гърция Катя Пеева. Морската охрана и Европейската агенция по защита на границите "Фронтекс" не са допуснали навлизане на нелегалните мигранти. Три от корабите са ескортирани от турски полицаи, които се опитали да ги насочат до гръцки води. В същото време десетки мигранти се опитват да преминат и през сухопътната граница по река Марица. Арестувани са 50 трафиканти.
Гръцките власти са в повишена готовност. Те очакват Анкара да продължи с политически натиск към Брюксел, като използва мигрантите. Новата вълна се свързва със заявление на Ердоган, че гръцкият премиер вече не съществува за него, след като миналата седмица той призовал американския Конгрес да не одобрява продажбата на 40 изтребителя Ф-16 на Анкара.

Румъния официално си отвори пътя за добив на газ в Черно море

Румъния може да започне официално да добива газ в Черно море, след като президентът Клаус Йоханис подписа указ за обнародване на закон за офшорните сондажи, съобщи министърът на енергетиката Вирджил Попеску, информира БТА. Законът предвижда мерки за определянето на фискалния режим и дължимите такси за експлоатацията. По оценки на Националната агенция за минерални ресурси Румъния разполага с потенциал от около 200 млрд. м3 газ в Черно море, което може да покрие нуждите й за 18 години при настоящия размер на потреблението. Съгласно закона румънската държава ще има приоритет при добива и ще получава 60% от печалбата, а инвеститорите - 40%, предаде Радио Румъния.

Бивша съветска военна база в Албания може да стане натовска

Албания предложи на НАТО военноморска база в опит да изтъкне стойността на страната в Алианса "в тези трудни времена", съобщи пресслужбата на премиера Еди Рама, цитирана от БТА. Рама заяви, че военноморската база Пашалиман, на 180 км южно от столицата Тирана, може да бъде "добавена стойност" за Алианса и че вече има проект за реновирането й. Албания, която е членка на НАТО от 2009 г., се присъедини към осъждащите войната на Русия срещу Украйна.
Базата Пашалиман в близост до залива на Вльора, е изградена през 1950-те години, когато Съветският съюз докара 12 подводници, превръщайки я в единствената си военноморска база в Средиземно море. След развалянето на отношенията между Тирана и Москва през 1961 г., Пашалиман остана военноморска база, приютяваща четирите останали албански подводници и други малки военни кораби.

Съставила: Миглена Иванова

Снимки: ЕПА/БГНЕС, Pixabay, ata.gov.al


Още от категорията

Патриарх Даниил: Приемам кръста на патриаршеското служение, което ми се възлага днес

Завърши интронизацията на новоизбрания български патриарх – видинският митрополит Даниил. Новият духовен баща беше посрещнат в катедралата “Св. Александър Невски” от миряните с възгласи “Достоен” и аплодисменти. “ Със съзнание за собствено недостойнство..

публикувано на 30.06.24 в 17:36

СЕМ с кампания за медийна грамотност – "Провери, преди да се довериш"

Съветът за електронни медии у нас предприе масирана кампания за медийната грамотност. Кампанията е провокирана от факта, че смартфоните, таблетите и телевизорите с възможност за връзка с интернет все повече са част от ежедневието ни и оказват..

публикувано на 30.06.24 в 07:05

Българската православна църква избира патриарх

За 30 юни е свикан Патриаршески избирателен църковен събор, който трябва да излъчи предстоятел на Българската православна църква и митрополит на Софийската духовна епархия. Престолът овдовя на 13 март, когато от този свят си отиде блаженопочившият..

публикувано на 30.06.24 в 06:05