В началото на май не отпаднаха добре познатите ни хартиени рецепти, с които всеки български пациент отива в аптеката. Идеята беше от тази пролет да се премине напълно към рецепти в електронен вариант, но това предложение беше атакувано от лекарски и пациентски организации. Българският лекарски съюз нарече административната мярка "необмислена“ и предупреди, че това само ще подсили напрежението между лекари и пациенти. И въпреки недостатъците на хартиените рецепти, които често са написани с нечетлив почерк и не могат да бъдат издавани от разстояние, от съсловната организация се застъпиха за тях, понеже недоумяват как ще бъде изписвана терапия на пациентите от екипите на спешната помощ, например, по време на домашните им посещения. От пациентските организации пък обявиха, че подкрепят въвеждането на електронните рецепти, но не са съгласни с пълното отпадане на хартиените. И настояха бялата рецепта да остане, наред с електронната, както е в другите европейски държави.

Все пак месец май дойде с промени и повече постъпления в сферата на българското здравеопазване. С подписания /в края на април/ анекс към Националния рамков договор за медицинските дейности стана ясно, че още 604 млн. лв. ще се влеят в здравната система. Те са предназначени за по-добра профилактика на заболяванията и за по-добро заплащане на лекарите. Министърът на здравеопазването Асена Сербезова открои основните приоритети в сектора, сред които остават "електронното здравеопазване, детското и майчиното здраве, повишаването на заплатите и балансирането на неравенствата в доходите".

"През последните 20 години повечето болници у нас са изправени пред много проблеми и те се задълбочават – обясни министърът в интервю за БНР. – Основен акцент в анекса към Националния рамков договор са допълнителните 604 млн. лв., общото увеличение на бюджета за дейностите в извънболничната помощ, както и в болничната. Това е ръст със средно 25 %. Особено в последните две години разбрахме колко е важно е нашите лекари, в това число медицинските сестри, санитарите, да бъдат добре мотивирани и финансирани и в центъра на това да е пациентът, но не като източник на средства, а като субект, за когото трябва да подобрим грижата.

Държавата задава посоката, тя трябва да осигури условията за по-спокоен труд на медицинските специалисти, така че ние като пациенти да получаваме качествена грижа, а и медицинските ни специалисти да предпочитат да останат да работят в България."

Най-добрият контрольор на здравната грижа е информираният пациент, който е заинтересован да получи качествена медицинска грижа, а не толкова администрацията на Здравната каса – категорична е министър Сербезова:

"Българският гражданин е най-болен спрямо останалите в ЕС, има със 7 години по-ниска продължителност на живота, а част от заболяванията могат успешно да се излекуват, ако се диагностицират навреме. У нас разполагаме и с лекари, и с апаратура, и с лекарствени препарати. Необходимо е да засилим профилактиката. В сравнение с другите страни в ЕС, у нас има свръх хоспитализация. Сега за профилактични прегледи са предвидени над 92 млн. лв., а увеличаваме и броя на медико-диагностичните дейности при децата, защото част от тези социално значими заболявания се зараждат още в ранна възраст. Затова цените за профилактика при децата са увеличени средно с 38%, спрямо 2021г. Увеличили сме средствата за профилактични прегледи по програма "Майчино здравеопазване". Тук обаче е важен контролът по отношение провеждането на профилактичните прегледи. А пациент, който не се яви на преглед, може да бъде лишен от осигурителните си права минимум за един месец."

Съставил: Гергана Манчева /по интервю на БНР-„Хоризонт“/