От началото на епидемията несигурната ситуация и постоянно променящите се мерки принудиха хората да търсят нови начини за почивка – далеч от тълпите и по-близо до природата. Така на преден план излезе къмпинг туризмът.
Като форма на отдих, къмпингуването съвсем не е ново в България. Само през 1984 година в страната е имало 117 функциониращи къмпинга. За сравнение, днес в Националния туристически регистър са вписани едва 47.
Страната ни разполага с всички предпоставки за развитието на този тип туризъм – мек климат, живописно Черноморско крайбрежие, уникална планинска природа. Тези природни дадености я правят привлекателна и за туристи от съседните държави, от Европа и Израел.
“В последните две години, предвид сложната обстановка, в която ни се наложи да живеем, кемперите по пътищата на България се увеличиха страшно много. Освен това, с всяка изминала година нараства броят на къмпингите у нас. И мисля, че напоследък превес имат точно този вид пътешествия и почивки близо до природата” – посочи пред БНР Мариана Вълчева, организатор на Петото специализирано изложение за къмпинг туризъм в София. Вече има и български производители на каравани, уточнява Мариана Вълчева и добавя :
“Малки, семейни фирми у нас, които са любители на този вид туризъм, започнаха да изработват персонализирана каравана за лично ползване. И тъй като примерът им е заразителен сред близки и познати, някои от тях се захванаха успешно с тази бизнес ниша. Сега вече и в България, който пожелае, може да си поръча персонализирана каравана по отношение на удобства, материали, цвят, мебелите и т.н.“
Анкета на Радио България показва, че българите все повече търсят романтичните къмпинг почивки, но не са удовлетворени от нивото на този вид предлагане у нас.
“Къмпинг туризмът трябва да се подобри като цяло у нас. В момента нямаме реален къмпинг туризъм. Последните 2-3 години се забелязва развитие, но иначе сме много назад”, споделя Димитър, който е запален по къмпингуването и предпочита този тип почивка за семейството си.
“За съжаление къмпингите по Черноморието не са достатъчно и не са оборудвани като хората -без санитарен възел за мен не е къмпинг”, категоричен е 72-годишният Стоян.
Къде се крият проблемите?
На първо място е липсата на адекватна политика по отношение на къмпингуването. В последните три десетилетия станахме свидетели на масово застрояване на Черноморието с хотелски комплекси, а съществуващите още от времето на соца къмпинги бяха задълго оставени без нужната поддръжка. Оцеляха малко недокоснати от бетона крайбрежни кътчета. Именно там, в последните две-три години, „никнат“ нови къмпинги. Често те отговарят на законодателството, но не и на европейските стандарти. Затова много българи се отправят с кемпера или палатката си в чужбина.
“Последните три години не съм била на къмпинг в България, защото още първия път, в който отседнахме на къмпинг в Гърция, решихме да не го сменяме. Определено в Гърция условията са доста добри”, споделя Светла, друг участник в анкетата на Радио България.
В момента Министерството на туризма работи по наредба, която урежда правилата за къмпингуване у нас. А хората, като Светла, за които това е най-добрата форма на почивка, вероятно ще имат все повече основания да разпънат палатката си в България:
“Тази година по всяка вероятност ще бъда отново в Гърция, но се надявам да го съчетаем с къмпинг, макар и по-кратък, и в България. Надяваме се българският къмпинг да ни впечатли и все по-често да сме тук“, коментира още Светла.
Автор: Кристина Абаджиева, стажант
Снимки: Pixabay, camping.bg, Кристина Абаджиева
В скътаното сред склоновете на Източните Родопи село Пчеларово разказват предание, че в района виреели вековни дъбови гори и орехови дървета, в чийто хралупи се въдели диви пчели. Пчеларството е отколешен поминък на хората, за което говори и самото..
По разнообразие на птици страната ни заема едно от челните места в Европа и попада в ТОП 5 на дестинациите за т.нар. бърдуочинг или орнитологичен туризъм на Стария континент, научаваме от разговора ни с д-р Георги Герджиков, който от години развежда..
Скалните венци, надвесени над река Русенски Лом и нейните притоци Бели, Черни и Мали Лом са магнит за природолюбители и търсачи на висок адреналин. Целият район е известен като Поломието или „Планина под равнината“. В течение на хилядолетията тук реките..